Корените на дървото са дълбоко зарити в земята, а своите листа и цветове то устремява към небесата. Стои изправено и устремено нагоре.
Мълчи, само вятарът понякога шепне в листата му. Всеки застанал под него се успокоява и вдъхва свеж въздух.
То предлага закрила от палещите лъчи на слънцето и студените струи на проливния дъжд. Радва очите на хората с цвета си и ги храни с плодовете си.
Дървото не иска нищо в замяна. То е безкористно и съвсем не се притеснява от това, какво ще направим с неговите дарове. Ден и нощ се грижи да изхрани плодовете си, а когато узреят ги дарява на хората.
Дървото расте винаги насочено към светлината. Използва всяко достъпно пространство, за да получи повече и повече светлина.
Вземете пример от дърветата и станете спокойни, прекрасни и щедри.

Естествения цвят на портокалите в топлите страни, където те растат е зелен. Техният външен слой съдържа много хлорофил, което придава зелен цвят на кората.
В по-хладните места хлорофилът се унищожава и както при листата по дърветата, които стават жълти  през есента, портокалът става оранжев.
Зелените портокали са узрели, а тези които са преминали кън оранжево, вече са презрели.
Въпреки това, хората са свикнали да асоциират зеления цвят с неузрял плод. За това много портокали изкуствено се преобразяват в оранжеви, като се подлагат на бързо замразяване и под въздействието на етилов газ, за да се отстрани хлорофила от кората им.

Ако се вгледате в състава на много енергийни напитки, ще намерите в списъка на съставките им гуарана.
Според легендата, този необичаен плод е израснал от окото на убито момче. Гуарана наистина прилича на кървясала очна ябълка. Тя се използва също и като афродизиак, обикновено под формата на напитка с ядки и яйца на птици.
Европейски мисионери от 17-ти век забелязали в Бразилия, че местните жители използват плодовете, които не само им дават енергия, но също така допринасят в продължение на много дни човек да не яде.
Гуарана е станал колониален продаваем продукт, за който се твърди, че предпазва от заболявания, но в големи количества предизвиква безсъние. Кофеинът в гуарана се различава от кофеина в кафето.
Гуарана съдържа химични елементи, наречени танини, които предизвикват по- продължителен ефект, отколкото кофеин от други източници.
В продължение на много векове, плодовете на гуарана се смилали на прах и се пушели за дълъг период от време. Напитката от гуарана се предавала от ръка на ръка в съд по време на официални събития и срещи, и се пие глътка от нея, което много се различават от съвременния навик пиене „на един дъх“.

Растенията не притежават мозък, но това не означава, че те нямат алтернативни форми на „разум“.
Според едно скорошно проучване, проведено над берберис, декоративен бодлив храст и паразитите, които живеят върху него, се установило, че някои растения имат нещо като памет и дори могат да изчисляват рисковете.
Берберисът често има проблеми с паразитите, плодовите мухи снасят яйцата си в плодовете му. Личинката се развива, като се храни от плода.
Растението може да спре развитието на семената си, за да се запази. Ботаниците наричат това поведение селективен аборт, така бербериса се пази от плодовите мухи.
За да не могат ларвите да нападат вторите семена, растението, изхвърля заразените семена и личинките загиват. Семената на заразения плод не винаги се изхвърля от растението, това зависи от броя на семената, които се намират вътре. Ако в заразеният плода има две семена, вероятността да бъдат изхвърлени е 75 %. Ако в заразеният плода има едно семе, растението се освобождава от него в 5% от случаите.
Ако берберис изхвърля всичките си заразени семена, ще загуби твърде много, създава се впечатление, че личинките могат да умрат и по друг начин.
Такова поведение е било изненадващо за учените. Изглеждало сякаш растението може само да прецени рисковете и да вземе най-доброто решение за семената си във всеки конкретен случай.
Стратегията наблюдавана при берберис е първото екологично доказателство за такова сложно поведение при растенията. То показва, че растенията имат структурна памет, която може да разбере разликата между вътрешни и външни условия и че могат да разчетат рисковете.

За жената раждането е трудно и много болезнено. Но при някои животни този процес протича още по-лошо.
Например, при хиената.
Първо, родовите канали на хиената имат V -образна форма, която е два пъти по-дълга от тази на други бозайници със същата големина.
За това хиените много трудно раждат, тъй като плода трябва да премине през целия родов канал. Още по-лошото е това, че хиената ражда през клитора си, защото няма влагалище. Клиторът се подава от тялото на хиената на 17 см, а плода преминава през тази тръба, която може по време на раждането да се разкъса.
Много майки хиени умират при първото раждане, а 60% от раждащите се, се задушават и умират.
Женските хиени уринират и правят секс през клитора.