Екип от американски учени e разработил метод на генното инженерство, който позволява да се променя вкуса на зеленчуците и плодовете. Представете си диня с аромат на лимон и банани с вкус на ягода. Изследването е публикувано на интернет страницата на списание Nature.
Биохимици от Медицинския университет на  Тексас в Хюстън съобщават, че са се научили да контролират ензимите отговарящи за вкуса на кое да е  растение.
Два от изучените ферменти allene oxide synthase – AOS и hydroperoxide lyase – HPL са отговорни за произвеждането на жасминовата киселина, която е причина за уникалния аромат на жасмина и летливите вещества съдържащи се в зелените листа, а green leaf volatiles – GLV определя характерния аромат на плодовете и зеленчуците.
Тези вещества биха помогнали на растенията да се борят с вредителите. Растенията не могат да избягат от враговете си, те трябва да се справят с тях. Един от начините е като изпускат летливи вещества и така привличайки естествените си врагове да ги унищожават.
Според учените генните методи за модифициране на летливи вещества ще спомогнат за създаване на  екологично безвредни методи в борбата с вредителите, както и за подобряване вкуса на храната.
Изследванията опровергават предишно твърдение, че ензимите отговарящи за вкуса се намират само в растенията. Забелязали са, че такива се съдържат и в анемониите и коралите, но какви функции изпълняват в тях,  това са сега не се знае.

Съществуват хора, които не ядат месо, но не бях чувала за животно да се отказва от такъв деликатес, особено ако вида му изисква това, но такъв случай вече съществува.
Една млада англичанка намерила на улицата бездомно, малко котенце. Тя го приютила в дома си и му предложила в паничка късчета месо от кокошка. Котенцето даже не погледнало към храната. Рибата също не възбудила желанието му за ядене, но когато видяло кошчето с обелки от плодове и зеленчуци се хвърлило към него с голямо настървение.
Дори и днес двегодишният котарак, в който се е превърнало малкото, безпомощно котенце, продължава да отказва предложените му котешки консерви.Вместо месо той с удоволствие си похапва брюкселско зеле, аспержи и банани.
Такова поведение би предизвикало у всеки недоумение. Знаем, че котките са месоядни животни и не ни е ясно, може ли такова животно доброволно да се откаже от храна с месо, която му осигури жизнено важни съставки и вещества необходими за организма му, като таурина и аминокиселините, които са необходими за котешкото зрение.
Когато момичето, намерило котенцето, между зеленчуците и плодовете тайно подпъхвала късчета месо, нашия „вегетарианец“ ги забелязвал и оставал в паничката недокоснати.
Странен котарак и странно поведение, но щом може да живее и съществува така, какво можем да кажем? Сблъсквайки се с невъзможното в живота, трябва да имаме нагласа да го приемем спокойно. Между хората има чудаци, но както разбрахте и животинския свят не е лишен от това.