Ярко оранжевите латинки се наричат капуцински, заради островърхата форма на цвета, която напомня на качулка на монах – капуцин.
В родината й, тропическа Америка, могат да се срещнат над 80 вида. Латинката расте във влажните тропически гори, в засушливите степи и в планините. На цвят могат да бъдат жълти и оранжеви, но се срещат сини и лилави.
Всички тропически латинки имат приятен мирис, затова в Южна Америка се смята за особено необходимо растение при хранене. Използват се листата, цветовете, плодовете, семената, а при многогодишните растения корените и грудките.
В планините на Перу, Чили и Боливия се отглеждат грудките на латинка. Те са сходни на големи круши. Съдържат много нишесте.
В Англия листата на латинката се слагат в салати и украсяват сандвичи, а от цветовете правят оцет.
В Западна Европа пъпките и младите филизи се мариноват и се поднасят на масата като силна подправка, която заменя каперси и не й отстъпва по вкус.

Не, не става дума за прилеп, а за растение с красиви бели венчелишчета, като крила, които напомнят на прилеп. В природата са известни около 30 разновидности на това цвете. „Белият прилеп“ е много популярен сред градинарите.
За негова родина се считат Индия и Малайзия. Жителите на югоизточна Азия и Африка с удоволствие го употребяват за храна, по-скоро плодовете и корените му.
Това растение има големи гланцирани листа, събрани в розетка, а по време на цъфтенето на върха на стъблото се появява дивен цвят, в бяло  с лилави ивици, покриващи тъмно пурпурни топки. И всичко това е обиколено от дълги, лилави ленти. Този необикновен цвят не прилича на никой друг в природата.
В домашни условия такива растения се нуждаят от специални условия. При посаждане трябва да се избере саксия съразмерна с кореновата система на растението, а за качеството на почвата е необходимо да се смесят 1 част вермикулит, 3 части перлит и 6 части торф. Растението е топлолюбиво, но не понася пряката слънчева светлина. Затова е по-добре да се постави на сухо място, където няма течение. Храненето трябва да става с торове съдържащи фосфор.
Размножава се, както със семена, така и вегетативно. “ Белия прилеп“ цъфти обикновено на втората година, а растение отгледано от семена обикновено цъфти на третата година.

Японска компания Фуджи обяви създаването на първия напълно автономен земеделски робот. Той е предназначен главно за отглеждане и преработка на плодове и зеленчуци. Роботът трябва да се появи в началото на 2010.
Този двуметров аграрен робот работи с газов двигател. Управлението се извършва чрез лазерни сигнали и сензори, които се намират в машината. Според производителите,  роботът може да работи и в оранжерии.
Неговата приблизителна стойност ще бъде  100 000$.
Е, колко пари могат да бъдат спестени от освобождаването на селскостопански работници, това практика, ще покаже.

Поредния купон свърши. „О, не! От къде е това червено петно? Ужас! Вероятно от виното, което пръсна  Слави. Ами сега, как да го почистя?“
Знаете ли, че няма нищо по-лесно, от това? Ще отида още по-далече, не само от вино, но и петна от плодове, като череша, нар,  дори и от зеленчуци, например като червеното цвекло.
Това не е поредната реклама, а споделяне на личен опит.
Не се нуждаете от скъпи препарати. Просто вземете „пострадалата“ дреха и я поставете в съд, след това я залейте с вряща вода. О, чудо! Петното по време на изливането на водата, изчезва пред очите ви.
Методът действа и един ден след появата на петното по дрехата или покривката. Опитайте!

Екип от американски учени e разработил метод на генното инженерство, който позволява да се променя вкуса на зеленчуците и плодовете. Представете си диня с аромат на лимон и банани с вкус на ягода. Изследването е публикувано на интернет страницата на списание Nature.
Биохимици от Медицинския университет на  Тексас в Хюстън съобщават, че са се научили да контролират ензимите отговарящи за вкуса на кое да е  растение.
Два от изучените ферменти allene oxide synthase – AOS и hydroperoxide lyase – HPL са отговорни за произвеждането на жасминовата киселина, която е причина за уникалния аромат на жасмина и летливите вещества съдържащи се в зелените листа, а green leaf volatiles – GLV определя характерния аромат на плодовете и зеленчуците.
Тези вещества биха помогнали на растенията да се борят с вредителите. Растенията не могат да избягат от враговете си, те трябва да се справят с тях. Един от начините е като изпускат летливи вещества и така привличайки естествените си врагове да ги унищожават.
Според учените генните методи за модифициране на летливи вещества ще спомогнат за създаване на  екологично безвредни методи в борбата с вредителите, както и за подобряване вкуса на храната.
Изследванията опровергават предишно твърдение, че ензимите отговарящи за вкуса се намират само в растенията. Забелязали са, че такива се съдържат и в анемониите и коралите, но какви функции изпълняват в тях,  това са сега не се знае.