На какво изкушение е положен човек от вън, зависи от това какъв е вътрешно той. Всеки има свои изкушения и те идват, защото сме предразположени към тях.

Съблазънта ще предложи кратък път към желаната цел, за която знаем, че е зло, но смятаме, че е добро, поне за момента.

Изкушението за известно време може да обърка човек, така че той да не може да различи доброто от лошото.

Когато сме подложени на въздействието на поредната примамка, ние ѝ се поддаваме, защото обожествяваме своята похот, което показва, че преди не сме грешили просто от срамежливост или плахост.

Да избягаш от изкушенията е невъзможно, без тях няма пълноценен живот.

Не си мислете, че сте подложени на такива съблазни, които никой до сега не е изпитвал. Това, че преминавате през тях е човешко, а не извънреден тест, неизвестен до сега на хората.

Бог не ни спасява от изкушенията, но ни идва на помощ да ги преодоляваме, защото „понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага“.

Най-големият ни страх не е, че сме непълноценни. Ние се страхуваме да не се покажем прекалено силни.
Питаме се : „Кой съм аз, че да бъда изключителено, красив, талантлив и зашеметяващ“?
А защо да не бъдем такива?
Ние сме Божии деца. Нашето себеосъждение не е нужно на света.
Няма нищо привлекателно в плахостта и сковаността. Ако се чувстваме така, караме околните да бъдат неуверени.
Ние сме родени за да светим, да изявяваме Божията слава. И когато позволим това да стане с нас, то се отразява на околните.
Когато ние сме освободени от нашия собствен страха, нашето присъствие освобождва другите хора от страховете им.
Позволете на Божията светлина и любов да се излъчва чрез вас!