В наше време щастието и свободата се асоциират с богатството. Така много хора смятат, че богатството им осигурява свобода и щастие.
Близо до малко селце дошъл малък керван. Той бил на един богат търговец. Виждайки един мъдрец седящ под дърво, собственикът на кервана приближил стареца. Завързал се разговор. Търговецът говорил за щастието, свободата и възможностите, които му давали неговото богатство. Той намеквал, че е по-добре да владееш богатства, отколкото мъдрост.
Тогава мъдрецът му казал:
– И без това ще нощуваш край нашето селце, ела да ти покажа нашата малка река, да се разходим в гората, из планината и ще си поговорим. Тук има прекрасни места.
– Не мога да оставя кервана си и да ида на разходка, моите слуги могат да откраднат нещо. Аз трябва да бъда наблизо, за да не разграбят богатството ми.
Мъдрерцът с разбиране кимнал с глава и казал:
– Тогава те каня в моята скромна хижа. През нощта е студено и духа силен вятър, а аз имам печка. Ще бъдеш на топло и сухо. Ще се наспиш добре.
Търговецът възразил:
– Не, трудно ще мога да заспя, тъй като ще се безпокоя за моето богатство. Могат да нападнат разбойници, а оръжие имам само аз. Така че ще остана, за да охранявам богатството си.
Тогава мъдрецът казал:
– Ти имаш камили, слуги и много скъп товар. Ти казваш, че владееш всичко това, че си свободен и щастлив. Но погледни, ти не можеш да оставиш кервана си даже за един час, тъй като си силно привързан към богатството си. Къде е свободата ти? През нощта не можеш да заспиш, защото се страхуваш от разбойници. Къде е щастието ти? Ти мислиш, че богатството ти дава свобода и щастие, но то те връзва и ти внушава страх. Не ти владееш богатството, а то те притежава.
Замислил се търговецът и се съгласил:
– В това ти си прав. Но в каво се състои твоята свобода?
Мъдрецът казал:
– Аз нямам материално богатство, освен тези дрехи, старата къща, торбата с брашното и приборите за готвене. Тези неща не ме правят щастлив. За това аз мога да ходя цял ден в гората и по планината, да се къпя в реката, без да се страхувам, че мога да изгубя това, което имам. Това е моята свобода.
– Но ти съвсем не изглеждаш нещастен, – отбелязал търговецът. – В какво се състои твоето щастие?
– Моето щастие се състои в разбирането, че това не е моя дом, не е моята храна, не са моите дрехи и това не е моето тяло. Всичко това ми дава Бог. За това не съм привързан към тези неша. Аз не бих ги загубил, защото не съм истинския им собственик. Защо да се притеснявам за всичко това? Ще дойде време и Бог ще прибере всичко, което ми е дал. Това може да стане всеки момент. За това съм благодарен на Бога за всяка минута от моя живот. Това е моето щастие. Благодаря на Бога, че не ми е дал повече, защото щях да стана алчен и зависим от преходни неща. Щях да да бъда горд и завистлив. Щях да нося оръжие и нощем нямаше да мога да спя, очаквайки нападение. Постоянно щях да следя за богатството си и щях да живея с илюзията, че богатството ми дава свобода и щастие. Това щеше да ме отдели от истинската ми природа и да загубя себе си.
Търговецът се намръщил и дълго мълчал.
– Усещам, че в думите ти има истина, – накрая казал той, – но как да достигна такова дълбоко разбиране? Как да се избавя от желанието да имам богатство? Как да се откажа от желанията си за скъпи удоволствия и материални възможности? Как мога да достигна твоята мъдрост и да стана свободен и щастлив?
– Ако не ти достига това, което ти казах, животът ще те научи на всичко останало, чрез твоя собствен опит.

Това е една мрачна гора в подножието на планината Фуджи. През гъстите дървета на парка не прониква нито един слънчев лъч. Тук компасите престават да работят.
Японците наричат това място „Гората на самоубийците“. От 1950 г., в тези гъсталаци, повече от петстотин човека са се разделили с живота си.
Вместо надпис “ Не хвърляйте боклука!“ в гората има обявления с молба дошлите тук да помислят за роднините и близките си. Навсякъде са поставени телефоните номерата на заведения, където може да се намери психологическа помощ. Има и видеонаблюдения.
Но въпреки всичко, измъчени хора добре облечени продължават да умират. Туристи от време на време се натъкват на телата на умрелите или „оръжието на убийството“ под формата на таблетки или въжета с примки.
Не може да се каже, че тук разходката е приятна.

Отново притъмня, започна да ръми. Тежкото сиво небе легна ниско над планината. Облаци затулиха по-високите върхове. В дълбоките долове плъзнаха белезникави мъгли. Беше тихо. Чуваше се как едва чуто ромоли дъждът по оскубаните от ветровете върхари.
Прошумоляваше откъснато листо, сякаш някой леко въздишаше насън. Миришеше на мокра шума, на прогнили коренища и стебла. Тук и там по клоните  пискаха застрашително животинки, щом усещаха опасност.
В гората беше глухо и тъжно. Между дебелите стволове на дърветата безшумно се провираше жълточервената есен, с туника от окапали листа и с покривало от бяла мъгла, който се влачеше подире й, като крило на ударена птица.

Десет силни творения бяха създадени в света.
Планината е силна, но желязото може да я разтроши.
Желязото е силно, но огънят може да го стопи.
Огънят е силен, но водата може го угаси.
Водата е силна, но облаците могат да я обхванат.
Облаците са силни, но вятърът може да ги разпръсне.
Вятърът е силен, но тялото може да го вмести, като дъх.
Тялото е силно, но ужасът може да го пречупи.
Ужасът е силен, но виното може да го прокуди.
Виното е силно, но сънят може да го пребори.
Но само Бог може да ти даде сила, за да се пребориш със всички тях.

John Pugh обича да рисува по стените. Ще кажете, че той е лошо момче, но грешите. Той е добър и талантлив.
John Pugh покрива стените на градските сгради по целия свят, от Нова Зеландия до Хавайските острови с истински, огромни и невероятни картини. Това не е реклама върху  сивите блокове, това е стрийт арт дизайн.
Този жанр се нарича илюзия. Художникът, който работи в тази посока, заблуждава зрителя с триизмерни сцени, рисувани на плоскост.
Може би ще доживея да видя времето, когато по улиците на нашите градове ще рисуват истински артисти, а не деца с кутии от черна боя, закупена с икономиите от училищни закуски!
Студио на John Pugh е високо в планината. Навярно там е истинското място на художника. Тук той  се вслушва в природата, добива ново настроение и в него се зараждат нови теми, които подарява на безцветната улица.