Архив за етикет: планина

Кога идват ангелите

Един човек поискал да вземе участие в строежа на храм, но бил беден и не можел да даде нищо за това. Желанието му било искрено и той започнал да търси изход.

За целта се отправил в планината, за да избере добър гранитен камък за строежа. След това той отделил време за да го откърти, издяла и полира.

Дарът бил готов, но никой не се съгласявал да откара този тежък камък за малко пари, а за повече той нямал възможност.

Когато съвсем се отчаял при него дошли четирима  малки, хилави мъже и му казли:

– Съгласни сме да преместим камъка за половин пара. Само, че камъка ще го качим на гърба ти и ще го подържаме от четирите му края.

– Но той е толкова тежък и ще ме смаже. Хората ще ми се смеят, – казал човекът.

– Ти за хората ли правиш това или заради Бога? – попитали мъжете.

– Разбира се, че за Бога, – заявил твърдо човекът.

Повдигнали камъкът на гърба му, но ……. колко странно той изобщо не го усещал. Така стигнал до строежа на храма. Когато се обърнал да благодари на малките мъже край себе си, не видял никой.

Така става със всеки от нас в живота. Искаме да направим нещо хубаво, но се страхуваме от това, какво ще кажат хората около нас. Но ако преодолеем страха, помощници винаги ще се намерят.

На афганистанско момиче направили нов нос….

Деветнадесет годишната Айша Мухамадзаи е известна по света, след като снимка с обезобразеното ѝ лице без нос се появи на кориците на „Time“.
Това момиче, чийто съпруг отрязал носа и ушите ѝ, се превърна в символ на подтисничеството на жените в Афганистан.
Тя избягала по време на войната разкъсваща страната ѝ. Три години след случилото се тя има ново лице и живее спокойно.
Раните на Аиша зарастват, но тя едва ли ще забрави това, което се е случило с нея.
– Всеки ден ме оскърбяваха. Моят мъж и семейството му ме биеха и морално и физически. Когато стана непоносимо, аз избягах, – разказва момичето.
– Бях заловена и изпратена в затвора за 5 месеца. Когато излязох от там, ме върнаха обратно на мъжа ми. Една нощ ме отведоха в планината. Вързаха ръцете и краката ми. Казаха, че за наказание ще ми отрежат носа и ушите. А след това го направиха.
Днес Аиша живее в САЩ в своето ново семейство, което се грижи за нея, като за родна дъщеря.
– Искам да кажа на всички жени, които страдат от обиди, побоища и унижения, бъдете силни. Никога не се предавайте и не губете надежда. –  казва Аиша.
Лекарите са поставили надуваема силиконова раковина под кожата на девойката на челото ѝ и постепено са я пълнили с вода, за да разширят кожата и да получат допълнителни тъкани за следващите присаждания. Наложило се е да се вземе кожа от ръцете ѝ и да се присади на лицето ѝ.
През декември Аиша е претърпяла 4-та операция, която е продължила 8 часа. Хирургът казват, че тази операцията е някъде по средата на реконструкцията на лицето на момичето.
Основната част на операцията засягаща носа на момичето е завършена, сега предстоят няколко „козметични“ операции, за да се предаде нова форма на носа и да се направи, колкото се може по естествен. Едва след това предстои  операция за възстановяване и на ушите.

Какво е станало с групата на Дятлов

Планината Холат-Сяхил се намира на север от Урал. Тя е известна като място, където загадъчно умират хора.
Най-известната трагедия е свързана с Героя Мъртвец, именно така се превежда Холат-Сяхил на езика манси.
В началото на февруари 1959 г. група туристи от Свердловск под ръководството на Игор Дятлов посетили планината.
Младиде хора били намерени на разстояние около километър от мястото, където последно са спрели за почивка. Те били голи и боси, въпреки че било много студено. На лицата на загиналите е застинал ужас, а косите им били бели.
Какво е накарало групата да напусне палатките си посред нощ и да бягат без да се оглеждат никой не знае.
Има множество хипотези. В гибелта на хората се обвинява всичко, като се започне от уралските духове и се стигне до извънземните.

Остров на чудесата и романтиката

Остров Чеджу понякога се нарича „Перлата на Корея“ или “ Корейския Хавай“ заради уникалната си природа, мек субтропичен климат, извънредни вулканични пейзажи, наличието на прекрасни плажове, луксозни хотели, многобройни паркове и музеи. Той се смята за най-романтичния тропичен остров.
В края на 2007 г. в конкурса „Новите Седем чудеса на природата“ той стана един от седемте победители и бе обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Основната атракция на острова е планината Халасан висока 1950 метра с затихнал вулкан на върха, който е обграден от 360 вулкани-спътници. В кратера на вулкана сега се намира езеро с чиста и прозрачна вода.
На острова има няколко живописни водопади. Един от тях е три каскаден и се намира в близост до Ботаническата градина, която е събрала хиляди видове редки растения, цветя и дървета. Те растат в открити площи, както и в затворени оранжерии, в специално разработени градини.
На остров Чеджу е основана много рядка социална система, тук цари матриархат. Жените работят и осигуряват семейството, а мъжете са ангажирани в отглеждането на децата и домакинството. Интересното е, че мъжете даже и днес напълно се подчиняват на жените и безпрекословно изпълняват всичките им заповеди.
Главната атракция на острова са наличието на множество уникални и необичайни паркове, градина с колекция от Бонзай дървета, миниатюрни парк с известни архитектурни конструкции от цял ​​свят, парка на еротичните скулптури „Земя на любовта“ и др.

Белите каскади вода в Шангри-Ла

Бейшутей е уникален водопад в Шангри-Ла. Неговите води са млечни като в приказка. Тайната  за този цвят на водата е съвсем проста, но завесата на магията никога не се вдига нацяло.
Бейшутей се намира в подножието на планината Хаб и пада по няколко каскади. Максималната ширина на водопада е около 160 метра, а максималната височина е около 140 метра.
Тези характеристики правят Бейшутей най-големият варовиков водопад на територията на Китай.
Съществуващите планинските реки се стичат във вид на разтопен сняг и лед от върховете на планината.
Водите върху тези въровикови каскади местното население смята за свещени.
Всяка година, на осмия ден от втория месец по луния календар, представители на местните идват на водопада и празнуват деня на народа си, който продължава не по-малко от един ден.