Деветнадесет годишната Айша Мухамадзаи е известна по света, след като снимка с обезобразеното ѝ лице без нос се появи на кориците на „Time“.
Това момиче, чийто съпруг отрязал носа и ушите ѝ, се превърна в символ на подтисничеството на жените в Афганистан.
Тя избягала по време на войната разкъсваща страната ѝ. Три години след случилото се тя има ново лице и живее спокойно.
Раните на Аиша зарастват, но тя едва ли ще забрави това, което се е случило с нея.
– Всеки ден ме оскърбяваха. Моят мъж и семейството му ме биеха и морално и физически. Когато стана непоносимо, аз избягах, – разказва момичето.
– Бях заловена и изпратена в затвора за 5 месеца. Когато излязох от там, ме върнаха обратно на мъжа ми. Една нощ ме отведоха в планината. Вързаха ръцете и краката ми. Казаха, че за наказание ще ми отрежат носа и ушите. А след това го направиха.
Днес Аиша живее в САЩ в своето ново семейство, което се грижи за нея, като за родна дъщеря.
– Искам да кажа на всички жени, които страдат от обиди, побоища и унижения, бъдете силни. Никога не се предавайте и не губете надежда. –  казва Аиша.
Лекарите са поставили надуваема силиконова раковина под кожата на девойката на челото ѝ и постепено са я пълнили с вода, за да разширят кожата и да получат допълнителни тъкани за следващите присаждания. Наложило се е да се вземе кожа от ръцете ѝ и да се присади на лицето ѝ.
През декември Аиша е претърпяла 4-та операция, която е продължила 8 часа. Хирургът казват, че тази операцията е някъде по средата на реконструкцията на лицето на момичето.
Основната част на операцията засягаща носа на момичето е завършена, сега предстоят няколко „козметични“ операции, за да се предаде нова форма на носа и да се направи, колкото се може по естествен. Едва след това предстои  операция за възстановяване и на ушите.

Планината Холат-Сяхил се намира на север от Урал. Тя е известна като място, където загадъчно умират хора.
Най-известната трагедия е свързана с Героя Мъртвец, именно така се превежда Холат-Сяхил на езика манси.
В началото на февруари 1959 г. група туристи от Свердловск под ръководството на Игор Дятлов посетили планината.
Младиде хора били намерени на разстояние около километър от мястото, където последно са спрели за почивка. Те били голи и боси, въпреки че било много студено. На лицата на загиналите е застинал ужас, а косите им били бели.
Какво е накарало групата да напусне палатките си посред нощ и да бягат без да се оглеждат никой не знае.
Има множество хипотези. В гибелта на хората се обвинява всичко, като се започне от уралските духове и се стигне до извънземните.

Остров Чеджу понякога се нарича „Перлата на Корея“ или “ Корейския Хавай“ заради уникалната си природа, мек субтропичен климат, извънредни вулканични пейзажи, наличието на прекрасни плажове, луксозни хотели, многобройни паркове и музеи. Той се смята за най-романтичния тропичен остров.
В края на 2007 г. в конкурса „Новите Седем чудеса на природата“ той стана един от седемте победители и бе обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Основната атракция на острова е планината Халасан висока 1950 метра с затихнал вулкан на върха, който е обграден от 360 вулкани-спътници. В кратера на вулкана сега се намира езеро с чиста и прозрачна вода.
На острова има няколко живописни водопади. Един от тях е три каскаден и се намира в близост до Ботаническата градина, която е събрала хиляди видове редки растения, цветя и дървета. Те растат в открити площи, както и в затворени оранжерии, в специално разработени градини.
На остров Чеджу е основана много рядка социална система, тук цари матриархат. Жените работят и осигуряват семейството, а мъжете са ангажирани в отглеждането на децата и домакинството. Интересното е, че мъжете даже и днес напълно се подчиняват на жените и безпрекословно изпълняват всичките им заповеди.
Главната атракция на острова са наличието на множество уникални и необичайни паркове, градина с колекция от Бонзай дървета, миниатюрни парк с известни архитектурни конструкции от цял ​​свят, парка на еротичните скулптури „Земя на любовта“ и др.

Бейшутей е уникален водопад в Шангри-Ла. Неговите води са млечни като в приказка. Тайната  за този цвят на водата е съвсем проста, но завесата на магията никога не се вдига нацяло.
Бейшутей се намира в подножието на планината Хаб и пада по няколко каскади. Максималната ширина на водопада е около 160 метра, а максималната височина е около 140 метра.
Тези характеристики правят Бейшутей най-големият варовиков водопад на територията на Китай.
Съществуващите планинските реки се стичат във вид на разтопен сняг и лед от върховете на планината.
Водите върху тези въровикови каскади местното население смята за свещени.
Всяка година, на осмия ден от втория месец по луния календар, представители на местните идват на водопада и празнуват деня на народа си, който продължава не по-малко от един ден.

Тя беше бременна за втори път, но това не я радваше. От първото си дете тя се отърва лесно. Скараха се с мъжа си и тя отиде далеч, и остана у една приятелка да живее.
Но в живота се случва понякога и така. Тя отново се събра с мъжа си и отново чакаше дете, но не го искаше, ненавиждаше го.
Присъни ѝ се сън. Върви  в прекрасна долина. Наоколо летяха птички, пеперуди… растяха цветя. Всичко бе толкова невероятно.
Разхождайки се из тази долина, тя достигна до едно красиво езеро. Водата бе чиста, прозрачна, в нея плаваха игриви рибки и тя им се любуваше.
Продължи по-нататък. Излезе на едно почерняло поле. Премина покрай едно изсъхнало езеро. Дъното му бе набраздено с дълбоки дири.
Отправи се към високата мрачна планина. Намери стъпала, кото водеха към върха. Точно на него се издигаше мрачен и сив дом. Изведнъж долови детски плач. Изтича в дома и видя две креватчета, а в тях лежаха две малки бебета.
Приближи детето, което плачеше. Той бе толкова малко, че се побираше в дланта ѝ. Опита се да го нахрани. Сложи го на гърдата си, но детето продължи да плаче. То не можеше да суче.
Влезе жена, цялата в черно и ѝ казва:
– Остави го обратно, все едно то не може да суче от твоите гърди.
Тогава тя приближи другото креватче. Там спеше красиво малко бебе. Взе го и каза:
– Та това е моя син.
А жената в черно започна да мърмори:
– Тогава го взимай и се махай от тук.
Излизайки от мрачния дом тя се обърна и попита жената:
– А на кого е другото дете, което плаче, толкова ми е мъчно за него?
Тя видя как очите на жената се изпълниха с омраза и злоба, а отговора й бе рязък и груб:
– Нима не помниш?
Тя се събуди. След този сън изпита ужас. Накрая разбра, бе убила първото си дете и сега се опитваше да убие и второто. Спомни си как го държеше в ръцете си. Всичко се преобърна в душата ѝ.
Благодарение на този сън, тя заобича още нероденото си дете.
Дойде деня и тя роди. А то беше толкова красиво създание такова, каквото го видя в съня си.
Тя бе щастлива и каква голяма радост изпитваше, когато го кърмеше. За любовта ѝ нямаше граници.