Архив за етикет: пияно

Безсмъртният Шилер

Един композитор, известен със своята съвършена бездарност, написал песен по стихове на Шилер и дълго уговарял Брамс да я чуе.

Брамс се съгласил.

– Харесва ли ви моята песен, господин Брамс? – с вълнение попитал композиторът ставайки от пияното.

– О, превъзходно!

– Много съм щастлив!

– И аз също, – казал Брамс и облекчено въздъхнал. – Знаете ли , слушайки вашата песен, се убеждавам, че това стихотворение на Шилер, въпреки всичко си остава безсмъртно.

Закаляване

– От едно се страхувам, – казал един селски ковач,  – да хвърля материал на боклука.
Когато се закалява стоманата, първо я слагат в огъня, след това попада под ударите на чука, а след това се пуска в кофа със студена вода. Много бързо се разпознава нейната пригодност и се знае дали ще се поддаде на закаляване или ще се разбие на парчета по време на обработката.
Ако след един или два опита, че види, че не става, тя се хвърля в боклука и се продава за стотинки на килограм.
Така Господ ни изпитва чрез огън, вода и удар.  Ако аз не се подавам на изпитания, не искам да издържа закаляването или се окажа материал негоден за употреба, страхувам се, че ще ме изхвърли в боклука. Издържайки най-горещия огън очакваме благословение. За това нека ме изпита, та да стана като „злато“.
Святостта се изгражда в страдание. За да се настрои едно пияно е необходимо неговите струни да издържат известно напрежение. Така Бог ни настройва в тоналността на небесната хармония, ако издържим връхлетелите ни изпитания.

Несбъдната мечта

Вечерта беше хладна и студена, характерна за сезона. Цялото семейство седеше край камината и си говореха за какво ли не. Стрелките на часовникът не спираха, времето летеше.
Майката стана отиде до пияното, отвори капака и засвири. Прекрасни звуци заляха стаята. Малката й дъщеря я гледаше с възторг и мечтаеше да свири като нея. Брат й често я дразнеше по този повод:
– Когато свириш, – казваше той, – не знам кого повече да съжалявам пияното или музикалното произведение.
Но тя не се отказ толкова лесно. Намери една книга със заглавие „Основи на хармонията“ и реши да я усвои. Веднъж брат й я завари да чете тази книга, изтръгна я от ръцете й и кресна:
– Ти нямаш чувство за хармония. Освен това караш инструментите да страдат, – увери я любимият й брат.
Тя се сви на леглото.. Болка изпълни малкото й сърчице и две огромни сълзи замъглиха очите й. Изтръпна. Дълбоко в себе си изпита страх, че той е прав.