Финландски писател Й.Л. Рунеберг разказва за селянин, който имал слаба реколта. Съпругата му била недоволна, постоянно роптаела. Той я увещавал:
– Трябва да бъдеш търпелива, да се молиш и да продължиш да се трудиш.
И той продължил да работи усърдно в очакване на новата реколта.
На следващата година, отново нямало добра реколта. Жена му била огорчена, но селянинът продължил да работи, молил се още по-усърдно и се надявал Бог да промени нещата.
На третата година реколтата била много добра. Жената се радвала и уговаряла мъжа си да си почине и да се възползва от запасите.
– Не, – казал селянинът, – аз ще продължа да се трудя, защото съседът имаше лоша реколта и трябва да му помогна.
Светът би бил съвсем друг, ако добродетелта беше най-голямото ни желание. Човек трябва не само да вярвате и да мисли за Бога, но да бъде и добродетелен.
Добродетелността не е нищо друго освен проява на любов в различни форми.

Айзък Азимов предсказал, че ще се учим чрез Интернет.
В едно от интервютата си, което дал писателят фантаст Айзък Азимов през 1988 г. практически предсказал появата на Интернета. По-точно, той е описал система, чрез която студентите получават достъп до универсален източник на информация.
Азимов предполагал, че чрез компютрите човек ще може да попада в която си иска библиотека на света и че той компютърът ще стане учител и ще осигурява достъп до цялата натрупана информация на човешкото знание.
Азимов бил много загрижен за подобряване на образователната система и виждал идеално решение на проблема в онлайн обучението.
Това, което днес наричат обучение е само трeнировка. Децата трябва да учат едно и също нещо по един и същи начин, с едно и също темпо и едновременно,  но те са различни. Едни възприемат информацията бързо, други бавно, за трети се налага допълнително обяснение. Тогава кое е най-доброто решение?

За шотландците в един тълковен речник била изказана насмешка.
Английският литератор Самюел Джонсън много често пренебрежително се изказвал за шотландците.
В шест томното издание на тълковния си речник, той е описал овеса като „зърно, което в Англия се дава на конете, а в Шотландия го ядат хора“.
Шотландския писател Джеймс Босуел, пускайки по-късно биография на Джонсън, отбелязал следния коментар относно горната забележка: „Ето защо в Англия се отглеждат прекрасни коне, а ние сме най-красивите хора.“

Флес Ренар, френски драматург, написал комедията „Хляб наш насъщен“, която имала голям успех.

Няколко дена по-късно той срещнал своя колега, писателя Питър Вебер. Вебер завиждал на Ренар и иронично го запитал:

– Ренар, добре ли изпече „насъщния хляб“?

– Благодаря, – отговорил той, – много добре, но ми се струва, че ти май още не си го усвоил?

Той действително не бил го усвоил. Вебер бил раздразнен от това, че приятелят му има такъв голям успех.

Да, хората завиждат един на друг. Завистта създава дискомфорт, поради благополучието и успеха на друг човек.

От завист Каин убил Авел, Исав искаше да си отмъсти на Яков, Саул гони Давид, безброй злини са се случвали в света поради завист.

Завистта и омразата ослепяват разума, помрачават душата, обременяват съвестта, натъжават Бога и развеселяват бесовете.

Бъдете любезни и смирени. Не завиждайте на никого, защото никой не може да има нещо и не може да направи нещо, ако Бог не му е дал.

Датският художник Есгер Йорн и френския писател Ги Дебор през 1959 г. издават книга „Мемуари“.

Всяка от нейните страници се състои от два слоя. На първата са поместени цитати, текстови изрезки и илюстрации от списания и вестници. Върху тях вторият слой е направен от цветни бои с напечатани хаотични петна.

Обложката на книгата е направена като шкурка, според замисъла на авторите, за да разваля близко стоящите книги на един рафт с нея.