Ана Петрова имаше редкия шанс да присъства на това преставление. Имаше много желаещи за него, дори билети не стигнаха за всички, но на нея и подариха билет. Тя бе зряла жена и такива мигове на щастие, не отминаваше с безразличие.
Приготви се и тръгна.
Залата я посрещна с пищно осветление, множество усмивки и напрегнати в очакване лица. Седна на мястото си и се настрой да се потопи и наслади на предстоящото преставление.
По време на почивката Ана излезе, за да се подкрепи с нещо.  Фоайето беше изпълнено с хора, които пушеха, опитваха от различни питиета и разговаряха.
Някакъв пианист свиреше, но никой не обръщаше внимание на музиката му. Ана отпи от чашата си и с любопитство се зае да изучава музиканта.
Той изглеждаше невзрачен и скучен. Просто си вършеше работата си и чакаше почивката да свърщи, за да спре да свири.
След второто питие, леко опианена, Ана тръгна към пианото.
– Вие сте като зъбобол! Защо не свирите просто за себе си? – възкликна тя.
Пианистът беше изненадан. И тогава започна да свири музика, която обичаше.
След няколко минути цялото фоайе млъкна.
Когато пианистът свърши своята композиция, избухнаха възторжени аплодисменти.

Известният пианист А.Г. Рубинщайн казвал:
– Ако по някаква причина не се упражнявам един ден аз го усещам, ако не се упражнявам два ден забелязват приятелите ми, но ако правя това три дни го забелязват слушателите ми.
Всеки знае правилото, че само с постоянна практика може да се постигне съвършенство. Ние знаем какви последици очакват тези, които престава да практикува в коя да е от тях избрана област.
Ако ние ежедневно не се упражняваме и не усъвършенстваме духовното си състояние, какъв ли ще бъде ежедневният ни живот?
Нашата отговорност е да извършим точно работата, която ни е поверена. Да се трудим от сърце за Господа, означава все едно, че Той ще идва всяка вечер, за да види, какво сме направил през изминалия ден.
Ако искаме да сме радостни и силни християни, трябва веднага да се заемем с работа и да не пропускаме нито един ден, в който чрез делата си можем да прославим Господа.
Една от най-разпространените грешки е чакането. Когато станеш готов, тогава….., но ти никога няма да бъдеш абсолютно готов. Понякога сме усърдни без да прилагаме знания, но по-лошо е ако знаеш, как да го направиш, а не го правиш.
Трудът е страж на добродетелите.

Австрийският пианист Паул Витгенщайн по време на Първата световна война загубил дясната си ръка.
След войната възобновил концертната си дейност. Той достигнал до такова майсторство, че можел да свири само с лявата си ръка.
Виртуозното владеене на техники за свирене на пиано помогнали на Витгенщайн да изпълнява произведения, достатъчно сложни даже за пианисти с две ръце.

Пианистът Артур Рубинщайн закъснявал за закуска в първокласен ресторант на Ню Йорк. Неговите приятели започнали да се безпокоят, но Рубинщайн накрая се появил с красива блондинка, три пъти по-млада от него.
Известен със своята пестеливост, той изненадал приятелите си, като поръчал най-скъпата пържола и много рядко срещано вино с  букет от аромати. Когато закуската свършила, той заплатил с усмивка:
– Виждам, че сте изненадани, – , казал Рубинщайн. –  Но днес аз отидох при моя адвокат и направих завещание. Оставих голяма част на дъщерите и семейството си, направих дарения за благотворителност, но изведнъж осъзнах, че не се бях включил в завещанието. И тогава всичко стана по-различно. За това реших, към себе си да проявя по-голяма щедрост.