Вместо книжни пари за първи път в Канада са използвали карти за игра.
През 1685 г. администрацията в северната територия на Нова Франция била изправена пред недостиг на монети от Европа, за да изплати заплатите на служителите и работниците.
Тогава интенданта нарязал обикновени карти в различни форми, подписал паричните копюри и ги заверил със своя печат.
След пристигането на кораби от Стария свят всички обменили тези карти за истински монети.
Този метод, за решаване на проблема свързан с липса на пари в брой, се използвал няколко пъти в края на 17 и началото на 18 век.

Изследователи от Технологичния институт в Джорджия са разработили евтин безжичен сензор, който открива наличието на взривни вещества.

Сензорът, състояща се от въглеродни нанотръбички, се отпечатва върху хартия или друг подобен материал чрез мастилено-струен печат.

Използващите се сензори днес са доста скъпи. Те консумират много енергия и изискват човешка намеса. Нямат вградена антена.

Създаденият от учените сензор е в състояние да улови дори малка концентрация на амоняк.

Пробни монети с дата 1916г., свидетелстват за последната и несъстояла се парична реформа в Руската империя.
По време на световните войни покупателната способност на рублата силно намаляла. От обръщение започнали да изчезват сребърни и сребърни монети. Медните монети от новите образци, за 1,2,3 и 5 копейки се правели два пъти по-леки.
Революцията погребала този проект. Колко пробни монети са направени не се знае.
През 1927г. в Ленинградския монетен двор изсакли монети с оригинален печт предимно за колекционери. И досега те се смятатт за много редки.
През април тази година 5 копейки от пробната серия от 1916г. са били продадени на търг за 1,6 милиона рубли. През есента на 2010г. същата монета е продадена за 1,3 милиона рубли.
Това е може още един повод да се разровим из раклите на бабите и дядовците. Там се крият несметни богатства, затрупани от праха на времето. Не издевателствайте над възрастните хора, освен със старинни предмети, те разполагат и с мъдрост, от която можем да почерпим сили.

В Англия през средните векове кралят предоставял само на знатни хора правото да секат монети. Те имали право да слагат своя печат, което удостоверявало, че монетите са истински. И въпреки това същите тези хора се занимавали с фалшифициране на монети. Наистина те правели това хитро: слагали на монетите не своя печат, а печата на друг, който имал право да сече монети.

Когато крал Хенрих I разбрал това, в навечерието на Коледа през 1125 г. извикал при себе си в Уинчестър всички, които имали право да секат пари, и на онзи, който не можел да докаже чистотата на монетите си, отсичали дясната ръка. Един летописец твърди, че всички благородници останали с по една ръка Оттогава, щом се заговори за „кървавото Рождество“, всички в Англия знаят за какво става дума. Трудно е да се каже дали това е истина, но фактите говорят, че не само аристократите и не само в Англия са се занимавали с фалшифициране на пари.