Факт е, че в Америка сядат на пода. Хората седят на пода в музея, офисите, летищата….И никой не може да каже, защо го правят?! Няма ли по добро място за сядане? Не е ли мръсно?
Всеки има право да седи там, където си иска. Освен това, там не е толкова мръсно, че да се нацапаш, а после да пуснеш дрехите си в пералната.
Гледах как една жена седна на стъпалата на една обществена градина. Тя беше обута в бели панталони. Когато стана, по дрехите й нямаше нито едно петно или прашинка.
Защо там улиците са толкова чисти, че хората не се страхуват да седнат върху тях?
Исках да разбера, защо всички обичат да сядат на пода. Ако ги попиташ, те ще вдигнат ръмене и ще кажат:
– Така е по-удобно.
А думата „удобно“ има решаващо значение.
Всичко това изглежда като някаква приказка.

Ние често „четем мислите“ на отсрещния и правим прибързани заключения, като вярваме, че разбираме всичко, а това може изобщо да не отговаря на истината. Ето и някои примери за това:
Вие не получавате покана за дадено мероприятие и си мислите, че на са ви поканили, защото не сте им приятен.
Забелязвате тъмнокафяво петно на ръката си и си мислите, че това е началото на някакво раково заболяване.
Запознали сте се с някого и го оценявате според това как е облечен.
Примерите от този род са много.
И всичко се дължи на това, че в някои моменти нямате достатъчно информация, за да направите извод и то със стопроцентова сигурност, но това едва ли ще ви откаже да го направите.
В такива случаи по добре се попитайте: „Достатъчно ли доказателства имам, за да подкрепя това?“
По добре преразгледайте случая и се въздържайте от необмислени заключения и реакции.
Е, понякога може и да сте прави, но внимавайте, в повечето случаи човек греши!

Тя вървеше към женската консултация. Вървеше внимателно и бавно, гледайки в краката си, както подобава на една бремена жена.
Невероятно, но тя забеляза малко тъмно петно, което въпреки законите за привличането, стоеше вертикално на мокрия асфалт.
Учудването ѝ нямаше граница. В началото на декември, в центъра на града, при температура по-ниска от десет градуса на мокрия тротоар лежеше пеперуда.
Когато сложи крехкото насекомо върху дланта си, усети как лапичките му се захванаха здраво за кожата ѝ. Момичето надвеси глава над създанието и си помисли: “ Да вървим да се посгрееш, пък после ще видим“.
В женската консултация беше топло и задушно, както в повечето болнични заведения. Тя внимателно постави пеперудата върху паянтовата маса пред себе си и се загледа в голямата опашка пред кабинета. Никой не я забелязваше, всеки се беше в задълбочил в собствените си проблеми. Времето минаваше, а опашката едва-едва се влачеше. Някой не си взел талона от регистратурата, друг не заплатил нужната сума.., а всичко това нарушава строгия ред на приемането. Напрежението растеше.
Девойката седеше и разглеждаше рекламите за дрехи на бременни жени. Е, това е много по-добре от плакатите на отсрещната страна с развитието на зародиша в утробата.
Мислите се блъскаха в главата ѝ. Днес е майка, но ще я остържат и утре няма да бъде…. А дали трябва?
„После, – започна момичето да се уговаря в ума си, – когато се устроя, всичко ще бъде както трябва.“
– Вижте пеперуда! – изведнъж извика някой.
Всички повдигнаха глава и видяха пърхаща в светлината на лампата пеперуда.
Олекна ѝ, беше оживяла. Най-накрая я повикаха и нея. Влезе и кратко каза:
– Аборт!
Лекарят кимна:
– Паспорт, застраховка….. Ще трябва да преминете няколко теста, ще ви направят изследване и тогава отново ще дойдете при мен.
След кратка пауза, момичето набра смелост и попита:
– А него ще го боли ли?
– Кой?
– Детето…или там, както го наричате плод, зародиш.
Лекарят  само повдигна рамене.
Изведнъж вратата се отвори и в кабинета влетя медицинската сестра, седна на един стол и тържествено съобщи:
– Идвам от залата и изведнъж виждам пеперуда. Не каква да е, а истинска красавица. И лети.
Лекарят неотделяйки очи от книжата си студено каза:
– Убийте я, за да не се мъчи, тя и без друго тук няма да оживее тук. – не променяйки тона си добави, – Тук имаме още един аборт. Запишете за направление и анализ.
На момичето му стана жал за пеперудата.
– Защо да я убиват? – неочаквано попита тя.
– Какво? – неразбирайки попита лекарят.
– Защо ще убивате пеперудата? – уточни момичето.
– Не мога да разбера, – с досада промърмори сестрата. – Пеперудата съжалява, а самата тя аборт е дошла да прави. Прищявка някаква.
Думите на тази жена бяха като шамар за девойката. Със странен поглед изгледа дървото надничащо през прозореца, побеляващата глава на лекаря и изведнъж разбра, че въпреки всичко, след няколко месеца тя ще стане майка.

Най-накрая физици са открили начин как да се справят мазутните петна покриващи повърхността на река.
Новият метод първоначално предизвикал у властите шок. Как може да се накара реката да ври?
Няма от какво да се страхуваме, процеса е безопасен.
Изпраща се мощен лазерен „изстрел“ от лодка или хеликоптер към замърсеният район на водоема. Лъчът преминава през нефтеното петно без да го запалва, но довежда повърхностния слой на водата до кипене.
След това петролното петно се изпарява на 15-20 сантиметра, разпада се на малки капки, които моментално се изпаряват и изгарят.
Учените твърдят, че оригинален метод е безвреден за подводните жители, защото се нагрява само повърхностния слой на водата. Това може и да е така, но рибите знаят ли за това?

За повече от половин век по целия свят, се обсъжда все по-нарастващия проблем на „Великото тихоокеанско мръсно петно“, намиращо се между Калифорния, Хавай и Аляска – една област, която вече надхвърля размера на САЩ, а теглото му се оценява на 3,5 милиона тона. „Пластмасовта супа“ се намира в неутрални води и никоя страна не е поела ангажимента до сега, това място да бъде почистено.

Междувременно, най-голямото бунище на планетата, с подкрепата на местни вихрови потоци, е натрупало една десета от всички пластмаси, произведени в света. Както знаем, такъв материал при контакт с вода бавно отделя токсини, вреди за околната среда и унищожава живеещите на това място риби, бозайници, костенурки и птици.

Главни източници на нарастващия боклук в това място са Индия и Китай. В много бедни райони боклука се изхвърля направо в реката, от където започва неговият път към Тихия океан.

Но това не може да продължи до безкрай, ние имаме само една планета.

За решаване на този мащабен проблем сръбските архитектите Милорад Видоедич, Елена Пукаревич и Милица Пихлер са предложили оригинално решение. Част от изхвърлената пластмаса да се използва за направата на подводни небостъргачи, които да рециклират боклука. Формата на тези грамадни съоръжения е заимствана от Айфеловата кула. На всеки комплекс ще бъдат построени жилища на работниците и подходяща ифраструктура. Тук ще има и хотелски стаи за желаещите да посетят необичайните строежи.

В долната част на небостъргачите, намираща се под водата, ще се събира боклука, а ще се преработва в средния отсек, където ще се получава газ. Полученият продукт ще се съхранява на специално място и ще подържа плаващите комплекси. Събраният боклук ще играе ролята на баласт за плаващите кули, когато той намалее ще позволи съоръженията сами да доплават до съседния участък за почистване.

Първоначално са решили небостъргачите да бъдат поставяни край бреговете на Чили, защото релефа подхожда  за поставянето на гигантски „поплавък“, дълбокото започва от самия бряг, а до мястото на боклука е много близко.

Да стискаме палци, дано в скоро време се намерат инвеститори, за да се реализира проекта.