В началото на средноминойския период за първи път на Крит започва да се използува писменост, отначало пикто-графична, образна чрез фигури на хора, изображения на предмети и животни.
Около 1700 г. пр.н.е. се появява линеарното, сричково писмо, произхождащо най-вероятно от пиктографичното, наречено е линеарно писмо „А“. Досега все още не е разчетено.
Линеарното писмо Б е най-старата запазена писменост на гръцки език, с който са си служили на остров Крит и в континенталната част на Гърция от 14 до 13 век пр.н.е.
В Кносос са намерени глинени плочки, използвани от дворцовите преписвачи. На тях са записани подробности за функционирането и управлението на главното производство,  получаването на ароматно масло, златни и бронзови съдове, направа на колесници и тъкани, а също и стоки като вълна, овце и зърно.
В Кносос са намерени и глинени плочки, изписани с по-ранно неразчерено линеарно писмо А.

В град Йерусалим, над мястото на Гроба Господен, е издигнат малък параклис, с величествен храм над него. Всяка година срещу Великден там се запалва Благодатния Огън.

Той има небесен произход и в първите минути, след  появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.

Писмените исторически свидетелства, за този огън, датират още от 4 век. Няма друго чудо в историята на християнския свят, което да се проявява толкова редовно и в толкова продължителен период от време.

Церемонията по “получаването” на Благодатния Огън вероятно е най-старата.

От 4-ти век насам до наши дни, чудото се случва при спазване на една и съща литургическа последователност.

Най-ранните свидетелства за слизането на Благодатния Огън в навечерието на Възкресение Христово намираме у Григорий Нисийски, Евсевий и Силвия Аквитанска. По свидетелството на апостолите и светите отци, Светлина е осветила Божи Гроб скоро след Възкресението, и това е било видяно от апостол Петър.