Повече от хората се оплакват, че с годините времето ускорява своя ход. Учените за сега не са намерили отговор на тази загадка.
Възможно е това да е свързано с факта, че хората по различен начин възприемат времето в този момент, когато се стараят да си спомнят за минали събития.
Ако човек  се занимава с една и съща работа в продължение на две седмици, той няма никакви нови впечатления и му се струва, че времето върви много бързо, отколкото ако е в отпуска или получава много нови емоции или информация от всички сетива.
Оказало се, че за човешкия мозък е изключително важно, колко нови сведения получава  и може да ги запази за определен период от време.
Ето защо хората чувстват по-дълги тези интервали от време, в които се вместват повече различни събития.
Имено по тази причина по-възрастните хора имат чувството, че с годините времето „бяга“ по-бързо. Това се обуславя от това, че в младостта си, те са успявали да направят много повече, отколкото в преклонна възраст.

Екип от психолози и невролози от Националния университет на Сингапур са разбрали, че ако някой изкрещи „О“, той ще чувства много по-малко болка.
Според изследователите, такива викове пречат на съобщенията за болка, пътуващи до мозъка. По-рано биолозите са предполагали, че хората са крещили, за да предупредят другите за опасност.
Ново проучване е показало, че в действителност, вика помага да отвлече вниманието от чувството за болка.
Изследователите наблюдавали 56 доброволци, които са били принудени да държат ръцете си в студена вода.
Няколко експерименти били повторени и някои от участниците е трябвало да запазят мълчание, а други имали право да крещят. Резултатите показват, че когато хората имали възможност да викат, издържали на болка за по-дълги периоди от време.
Учените доказали, че този вик, сам по себе си, е мощен аналгетик. Един прост звук, помага на хората да се справят с болката.
Точно как работи този процес психолозите не знаят, но мислят, че викът изпратен към мозъка пречи на съобщението за болка.

Курса на еврото скача, на долара също. Хората бързо обменят валута, мнозина са в паника.
Хора създали бизнеса си през 90-те години на миналия век също са загрижени, но относно тези събития те звучат така: „Преживели сме доста кризи до сега ….., ще преживеем и тази“.
Какво отличава тези хора от другите, които изпадат в истерия. Те са разбрали нещо много важно през всичките тези години, че е важно колко си ценен за другите.
Например, вие сте хлебар, печете хляб. Без значение каква криза ще мине, продуктът от твоята работа, ще бъде търсен. Всичко останало е въпрос на техника – за хеджиране на валутния риск, коригиране на плановете …
Тъй като не можем да променим външните обстоятелства, можем да се приспособим към тях и то с минимални загуби през този период на нестабилност, който със сигурност завършват рано или късно.
В цялата тази истерия около парите, струва ми се, много често хората забравят този прост принцип. Това, което създаваш и произвеждаш, колко ценно е за другите хора?

През първата година от живота си детето се чувства уверено в света. На това чувство формира нормалната си самооценка. Обкръжението, отнасящо се към детето с любов и загриженост, му дава  чувството, че е прието и обичано.
Така се насища психологическата му нужда. Ако едно дете бъде сухо, на топло и добре нахранено, то ще се научи да се доверява на хората. Ако небрежно или невнимателно се грижат за детето, той ще развие неверие в себе си и недоверие към другите.
След раждането, намиращо се в ръцете на майка си, детето получава от нея закрила и храна. То се радва, когато тя е близо, а когато е далече, усеща пустота. Майката разбира без думи нужди и състоянието на детето, а то от своя страна, чувства състоянието и настроението на майка си.
На три години настъпва периода на самостоятелсността. Детето се движи, яде, разговоря, контролира своите функции, започва да осъзнава самоличността си.
Забраните и категоричността не изработват самостоятелност. Това е време, когато е необходимо да се изясни необходимостта от определено поведение. Малкото дете трябва да покаже индивидуалност, да свиква с хората и нещата и едва тогава то ще започне да изследва откриващия му се свят.

Понятието родител хеликоптер се е появило за първи път през 1969 г. в САЩ в книгата „Между родител и тийнейджър“ написана от доктор Haim Ginott.
В нея се говори за проблемите между родители и тийнейджъри.
В книгата се посочват думите на един юноша, който се оплаква:
– Майка ми витае над мен като хеликоптер….
Оттогава, терминът се използва за обозначаване на специална категория родители, които прекалено много надзирават децата си и са напълно фокусирани върху живота им.
И това се отнася не само за периода на ранното детство и живота в училище, но също така и за времето, когато децата пораснат и станат студенти.