Чувството за хумор помага много по-дълбоко да се разкрие личността на човека. Хуморът на големите фигури в света винаги носи своеобразен отенък.
Предлагам ви една история, която характеризира много добре една от най-интересните фигури през миналия век.
Патриарх Алексей поискал от Сталин разрешение за откриване на църква в Москва.
– Отваряйте, – казал Сталин. – Руските майки имат за кого да се помолят, за кого да поплачат.
Окуражен патриархът се осмелил да помоли за разрешение да се открие духовно учебно заведение.
Сталин разрешил да се отвори богословско училище, а когато станало въпрос за семинарията казал:
– Историята познава случаи, когато от духовната семинария са излизали добри революционери. И все пак, от тях голям полза няма. Ето вижте, аз съм учил в семинария и нищо добро не е излязло от това.

Скоро починалият патриарх на Българската църква е завещал своето имущество на Синода на Българската православна църква. Колкото и смешно да е имуществото му не е голямо.
Покойният патриарх не е имал лична банкова сметка, някакви парични спестявания, ценни предмети или недвижима собственост.
Неговото имущество се състои от предмети, които е купил с парите си: книги, ръчен часовник „Лъч“ и стара пишеща машина  „Континентал“, която той е купил от един познат адвокат през 1968 г..
Служителите на Софийската митрополия разказват, че през цялото време докато е бил патриарх, той е живеел в малка стая в зданието на Софийската митрополия, мебелировката, на която включва: диван, бюро от дъб, библиотека с книги и три стола за посетители. Той не обичал разточителството, за това храната му била скромна. За голям деликатес е считал печената скумрия.
Според отчетите, патриарх Максим е получавал 680 лева заплата, от които 100 лева оставал за себе си, а останалите ги давал в детския дом за деца със слабо зрение в софийския квартал „Надежда“. На този детски дом патриарх Максим всеки месец е привеждал пари почти 30 години.