Дългите опашки пред гишетата се топяха бързо. Вече трети път обявяваха полета. Симеон подаде на Ана раницата ѝ и някак плахо стисна ръката ѝ.
Бяха се запознали преди две седмици, но все още бяха свенливи като младежи, въпреки че Симеон беше на 43 година, а Ана на 32. Тези, които бяха забелязали смущението им, се побутваха и леко се усмихваха.
„Дали ще се престраши да я целуне?“ – мислеха си те.
Симеон беше сериозен човек и се срамуваше да направи тази крачка. Униформен мъж проверяваше паспорта на Ана. Тя бе останала последна от пътниците.
Внезапно Симеон прескочи заграждението и се втурна напред……
– Стойте! Къде отивате? Там е забранено! – извика след него един от полицаите.
Симеон стигна до Ана, прегърна я и двамата се целунаха, забравили за всичко наоколо
– Какво правите? Какво ви става? Да не сте полудели? – изкрещя служителят. – Господине излезте веднага оттам. Госпожо, самолетът не може безкрайно да ви чака!
– Извинете, – казаха двамата и се разделиха веднага..
– Е, това се казва върхът! – извика един младеж, който бе наблюдавал сцената.
Симеон бързо тръгна към изхода. Сърцето му бумтеше силно, щеше да изхвръкне от гърдите му. Той все още чувстваше нежният вкус на устните ѝ.
Ана се свлече прималяла на седалката в самолета и затвори очи.
„Колко странно и неочаквано стана всичко!“ – помисли си тя.
Още от самото начало между тях беше станало нещо особено. Ана не бе изпитвала такова нещо към друг мъж преди.
На 20 години влюбването е единствено и неповторимо, но на тези години, човек не може да си позволи грешка, защото вече няма време да я поправи.
„Ех, защо не го бях срещнала по-рано? – помисли си Ана. – Хубавото е, че все пак го срещнах, макар и след толкова години…“