Един човек публично обиди мъдрец :
– Ти си безбожник! Ти си пияница! По скоро крадец! ………
В отговор на това мъдрият човек само се усмихнал. Добре облечен младеж, наблюдавайки тази сцена, изумен попита:
– Как можеш да търпиш такива оскърбления? Нима не ти е обидно?
Мъдрецът се обърна към младия човек и каза:
– Ако искаш да узнаеш моята тайна, ела с мен.
Мъдрецът заведе младежа в един прашен килер. Запали една треска. Порови се в един сандък. Намери окъсан, мръсен, стар халат и го хвърли на младежа, като му каза:
– Примери тоя, той ти пасва точно.
Младия човек се възмути:
– Защо трябва да обличам тези мръсни парцали? Виждаш, че съм облечен прилично. Облеклото ми е доста добро. Да не си полудял?
И хвърли дрипата обратно.
– Обърни внимание, – каза мъдрецът, – на причината поради, която не пожела да се облечеш с тези дрипи. Така и аз не поисках да приема тези мръсни думи, които ми предложи този човек. Можеш ли да се обидиш, когато осъзнаеш, че това е като дрипа, която е свалена от чужди рамене и ти я хвърлят, за да се „премениш“? Никой не ти забранява да „опиташ“ оскърбленията на някой, дори да ги поносиш, ако се окаже, че не притежаваш свои собствени дрехи.