През 1976 г. прогресивния данък на доходите на писателка Астрид Линдгрен съставлявал 102%.
Написаната от нея статия предизвикала ожесточени дебати.
Те, както се смята, са били причината да не попадне в правителството Шведската социалдемократическа партия след поредните избори, за първи път от 40 години насам.
Така една сатирична статия предизвикала поражение във изборите на партия, която властвала цели 40 години.

Уинстън Чърчил бил голям любител на арменския коняк и ежедневно си изпивал една бутилка 50 градусов коняк „Двин“.

Веднъж премиерът констатирал, че „Двин“ е загубил предишния си вкус. Той изказал своето недоволство на Сталин.

Оказало се, че майсторът Маргар Седракян, който се занимавал с добавките на коняка бил заточен в Сибир.

Веднага го върнали и го възстановили в партията.

Чърчил отново почнал да получава своя любим коняк, а на Седракян дали званието Герой на социалистическия труд.

Тя може да бъде част от шахматна партия. Символ е на една страна. Някой даже се е опитал да се сражава с нея.

Коя е тя?

Помислете малко. Напрегнете си мозъка малко! Една единствена дума удовлетворява и трите твърдения по-горе.

Отговор: мелница.

Съществува едноименна шахматна комбинация, състояща се от последователни скрити шахове при които се грабят вражески фигури.

Мелницата е символ на Холандия.

Дон Кихот се е опитвал да се бие с нея.

Сред произведенията на Моцарт има необичаен дует за две цигулки. Музикантите трябвало да се изправят един срещу друг, а листа с нотите трябвало да лежи между тях.
Всяка цигулка свири своята партия, но двете партии са записани на една и съща страница.
Цигуларите започват да четат нотите от двата края на листа, след това се срещат на средата и се раздалечават един от друг,
Като цяло се получава красива мелодия.

Музикантите заеха местата си. Носеха флейти, цимбали, тамбури и тимпани. Между тях имаше и една арфа. Диригентът вдигна палката и всичко замря.
Прозвуча тиха и нежна мелодия. Тя бе плавна и лека като перушинка. Подчерта се от басов глас.
Ударните инструменти наложиха ритъм и приканиха към танц. Караха пръстите на краката да се движат. Последваха пет тона като въпрос, на който нисък глас даде отговор.
Два гласа, като че ли се защитаваха един от друг, сблъскваха се в дисонанс и отново се разделяха.
Русокос мъж, пеещ соловата партия, имаше широки рамене и разкошен баритон. Гласът му докосваше всяко сърце, разтапяше и камъка.
Хорът пригласяше в унисон, завършвайки в ликуваща каденца.
Когато замря и последния звук, слушателите бурно аплодираха на крака.