Моята приятелка има прекрасна дъщеря. Бабата решила да научи внучката си постоянно да носи в джоба си носна кърпичка.
Зима, студено става, човек настива и започват да му текат сополите…..
След дълги беседи и поучения бабата решила да провери „как е усвоен материала“ и попитала внучката си:
– Ани, какво трябва да носиш винаги в джоба си?
Детето бързо и без колебание отговорило:
– Пари!
– Какво правиш, братко?
– Моля Бог да ми даде малко пари, – отвърнал просяка.
– И колко му искаш?
– Десетина лева….
– Ето ти 15 и ….не Го разсейвай повече, – казал хлебаря.
Защо толкова много хора са доволни от глупави и безполезни неща?
Нима не е очевидно, че има неща по-важни, от правенето на пари, игрите или постигането на слава?
Хората могат да вършат това, което им е дадено в момента. Може да им се наложи да почакат, докато обстоятелствата им позволят да постигнат по-високи цели.
Ето ви история, която има паралел с казаното. в привичния ни свят.
Един човек, страдащ от безсъние дошъл за съвет при лекар. Докторът бил християнин.
– Моли се и пей всяка нощ, – посъветвал го лекарят.
– А ако не заспя?
– Ако не заспиш, то поне няма да те дразни безсънието.
Мъжът открил оръжието и измислил лова. Жената открила лова и измислила коженото палто.
Мъжът открил цветята и измислил живописта. Жената открила живописта и изобретила грима.
Мъжът открил словото и създал беседите. Жената открила възможността да води разговори и ги превърнала в нетърпимо бърборене.
Мъжът открил играта и изобретил картите. Жената открила картите и измислила магията.
Мъжът открил дружбата и прибавил любовта. Жената открила любовта и измислила брака.
Мъжът открил жената и изобретил секса. Жената научила за секса и измислила мигрената.
Мъжът открил възможността за обмяна на нещата и измислил парите. Жената открила парите и за мъжът настанал края…
Не намирате ли, че двамата са прекрасно допълнение на едно цяло!?
При един стар отшелник дошли разбойници и казали:
– Ще вземем всичко от килията ти.
А той им казал:
– Вземете всичко, което ви е нужно.
Те събрали почти всичко от килията и си тръгнали. Но не намерили парите, които били скрити. Отшелникът ги взел и хукнал след тях да ги догони, като викал:
– Забравили сте и това. Върнете се да го вземете!
Изненаданите разбойници не само не взели парите, но върнали всичко заграбено от старецът. И си казали:
– Наистина, този човек е Божий.
Това събитие се случи в VI в. от н. е. в Палестина и го е записал Йоан Мосх.
Старият отшелник не е чел проповеди на своите грешни гости, не ги осъдил, не ги застрашил, дори не се опитал да ги уговаря да не правят така.
Но какво е накарало разбойниците да променят мнението си и да поправят стореното?
В него те видели човек, който е с Бога.
Само човек изпълнен с Божията благодат, може да бъде толкова освободен от привързаността към имуществото и парите, които са поробили човечеството.
Само човек вкоренен в Бога, може да бъде толкова спокоен и добродушен, когато му причиняват зло.
Но най-много ги трогнала любовта на старецът към тях. Само човек близо стоящ до Бога, може да изпита такава любов към непознати, дошли да го ограбят. Те видели как той искрено поставил техните интереси над своите.
С други думи, разбойниците видели човек, в който думите на Евангелието са станали дело. Това не би могло да стане ако отшелникът се е ограничавал с обреди, набор от правила и красиви думи от Бога. Той е имал реален опит в живота си с Христа.
