Петър изскочи от редакцията и се затича към колата. Навикът цял ден да гледа екрана беше прераснал в привичка на улицата да гледа асфалта. Той не забелязваше хората, но с периферното си зрение засичаше само силуетите им.

– Помогнете ми, моля ви!

Този вик го изтръгна от мислите му: „Шест и половина, почти успявам …… Ако успея да се оправя там на време, в къщи ще стигна навреме…. Да вляза за малко в този магазин …А, не си взех пари…..“

– Моля ви, помогнете ми!

Петър се обърна. Пред него стоеше старица. Тя гледаше право в него. Жената беше слаба с кафеникаво сбръчкано лице. Беше облечена в старо, мръсно, розово палто, явно твърде тънко за сезона в момента. В ръцете си държеше найлонова окъсана торбичка от единият край, на която се показваше хартиена опаковка, навярно някакво лекарство.

– От болницата ме изписаха … А за храна нямам абсолютно нищо…, – примирено каза жената.

Петър с готовност извади портфейла си. Там се мъдреха две стотачки. Извади банкнотите и ги подаде на жената.

Старицата се усмихна, но по погледа й той разбра, че тя ще откаже. Страхуваше се да вземе парите. Колебаеше се. Банкнотите стоящи в протегнатата ръка на Петър, увиснаха във въздуха.

Изведнъж Петър съобрази, че тези двеста лева едва ли биха помогнали на старата жена в този момент. Тя се нуждаеше от друго. Но какво да направи? Ясно. Та тя е човек…..

Изведнъж младежът осъзна какво трябва да направи.

– Елата с мен. Първо ще похапнем, а после ще ви заведа, на едно място, където ще ви дадат нови дрехи.

А после, когато я изпращаше можеше отново да и предложи пари, с които ще се оправи на първо време.

Човек не се нуждае от пари и предмети, а от внимание и любов особено, когато годините са го смазали под тежестта си или беда е пресякла пътя му.

Един човек поискал да вземе участие в строежа на храм, но бил беден и не можел да даде нищо за това. Желанието му било искрено и той започнал да търси изход.

За целта се отправил в планината, за да избере добър гранитен камък за строежа. След това той отделил време за да го откърти, издяла и полира.

Дарът бил готов, но никой не се съгласявал да откара този тежък камък за малко пари, а за повече той нямал възможност.

Когато съвсем се отчаял при него дошли четирима  малки, хилави мъже и му казли:

– Съгласни сме да преместим камъка за половин пара. Само, че камъка ще го качим на гърба ти и ще го подържаме от четирите му края.

– Но той е толкова тежък и ще ме смаже. Хората ще ми се смеят, – казал човекът.

– Ти за хората ли правиш това или заради Бога? – попитали мъжете.

– Разбира се, че за Бога, – заявил твърдо човекът.

Повдигнали камъкът на гърба му, но ……. колко странно той изобщо не го усещал. Така стигнал до строежа на храма. Когато се обърнал да благодари на малките мъже край себе си, не видял никой.

Така става със всеки от нас в живота. Искаме да направим нещо хубаво, но се страхуваме от това, какво ще кажат хората около нас. Но ако преодолеем страха, помощници винаги ще се намерят.

Разказват, че един богат шотландец бил призован от пастора си да пожертва за бедните в Глазгоу. Той винаги отговарял по един и същи начин:

– Парите са ми нужни на самия мен.

Веднъж му се присънил сън, че се намира пред Небесната врата и тя е леко открехната. Опитал се да се промуши, но не успял. Започнал да се отчайва.

През това време покрай него минал пастора му и го увещавал да не се бави край вратата:

– Защо не влизаш? – попитал го пасторът.

– Не мога да вляза, в джобовете си имам много пари. На която и страна да се обърна, те излизат от джоба и не ми позволяват да вляза.

– Спомни си как те молих да пожертваш малко от парите си за бедните, ако ме беше послушал сега щеше безпрепятствено да влезеш.

Изведнъж шотландецът се събудил. Той решил да служи на Господа със своето богатство. За щастие, той започнал да прави това, когато все още не е било късно.

Ние нямаме много материални средства, но какво правим с тези, които Бог ни е дал? Нека да запомним, че можем да потънем не само в океана, но и в канавката. Можем да прилепим сърцето си не само към хиляди, но и към 50 лева.

Отново сме с Червената шапчица.

Майката приготвя кошничката и преди да я даде, дава напътствия на дъщеря си:

– Внимателно слушай какво ще ти кажа. Когато отидеш при баба си тя ще започне да ти се оплаква, че зимата скоро ще дойде, че водопровода пак тече, че покрива е пропаднал и се е образувала дупка, че не стигат парите за нищо и въобще какво знаеш ти за този живот.

Но ти не я слушай и твърдо стой на своето, за зелето по 5, а за месото по 8!

Трима християни се събрали, за да признаят един на друг слабостите си:

Първият казал:

– Когато видя крупна сума пари, не мога да устоя на изкушението да си взема малко от тях.

Останалите двама казали:

– Добре, ще се помолим за теб.

Вторият споделил:

– А моята слабост е, че когато видя красиво момиче в църквата, не мога да й се нагледам.

Останалите двама заявили:

– Ще се помолим за теб.

Третият нетърпеливо заявил:

– Аз много обичам клюките. Едва ще дочакам да се прибера в къщи, за да разкажа на всички какво съм чул.