Вярно казват, че за ентусиазирания човек няма граници.
Ето дори сърфът, в който са влюбени много млади хора, може да се осъществи и там, където няма вода.
Ако ти обичаш да сърфираш, а наблизо няма океан или море с високи вълни, не се отчайвай и за това има изход. Не се учудвайте. Оказва се, че ако наблизо се намира макар и малка пустиня с пясъчни дюни, на нея може да се организира сърф.
Запознайте се с новия вид развлечение за любителите на екстремните спортове – сърфиране на пясък.
На снимките изглежда невероятно зрелище. Не се учудвайте, ако рано или късно това прерасне в сериозна спортна дисциплина.
Ако дрехите ти са набити със сняг, лесно може да се понесе, но ако панталоните ти се напълнят с пясък, това си е жив мазохизъм. И все пак, това е истинско предизвикателство, което ще практикуват истинските любители на е екстремни спортове.

Дошъл един човек при шивача и започнал да пробва поръчания си костюм. Стоейки пред огледалото забелязал, че полите на сакото не са много равни.
– Не се притеснявайте, – успокойл го шивачът. – Ако държите по-късия край на съкото с лявата си ръка, никой няма да забележи нищо.
Купувачът последвал съвета му, но забелязал, че реверът на сакото вместо да лежи се загъва нагоре.
– О, това ли? – казал шиваът. – Дреболия. Само трябва да обърнете глава и леко с брадата си да притиснете ревера.
Купувачът приел и това, но забелязал, че панталоните са прекалено малки и леко ги подръпнал.
– Не се притеснявайте, – утешил го шивачът. – Подръпвайте надолу с дясната си ръка панталоните и всико ще бъде наред.
Мъжът се съгласил и с това, и взел костюма.
На следващия ден излязъл на разходка и правел така, както го бил посъветвал шивачът. Двама старци играели на шах. Когато го видели прекъснали играта и се загледали в него.
– Боже мой! – казал единият. – Погледни колко е нещастен този инвалид!
Вторият старец се замислил за малко, а после промърморил:
– Да си инвалид не е добре. Интересно, от къде е взел такъв хубав костюм?

Анет Келерман е пропагандирала добре ушит и удобен цял плувен дамски костюм.
Тя била известна за нейното застъпничество и подкрепа за правата на жените да носят цели бански костюми. В ранните години на миналия век от жените  се очаквало да плуват облечени в тежки и некомфортни къси рокли комбинирани с панталони.
През 1907 година Келерман била арестувана в Бостън, Съединените Щати за непристойно поведение, защото посмяла да се покаже с прилепнал по тялото ѝ цял бански костюм и на всичкото отгоре с голи ръце и открит врат .
Съдията одобрил нейните аргументи в защита на свободното плуване като здравословно упражнение и се съгласил, че дамски плувни дрехи са тежките и неудобни.
Арестуването на Келерман възбудило духовете на световната общественост.  С борбеността си, тя спечелила огромна популярност по цял свят. По-късно самата тя става дизайнер на първия цял дамски бански костюм, който се превръща в нейна запазена марка и символ на  новата свободна жена.
Ако това е разпуснато и неприлично облекло, какво да кажем за днешната мода? Дали с по-голямата си „свобода“ днес не сме загубили нещо ценно от миналото? Интересно, какво ли днес можем да наречем неприлично?! Разни хора, разни идеали.
Ето и няколко интересни факта от живота на Анет Келерман, навремето си прогресивна жена, която според мен не е „прекрачила границата“ на допустимото.
Анет Келерман е професионална плувкиня, актриса и писателка. Когато е била на 6 години, заболяват краката ѝ и за да преодолеят увреждането, родителите ѝ я записват в училище, където се обучават плувци. На 13 години краката ѝ се нормализират, а на 15 участва в състезания по плуване. През 1902 г. Анет спечелва състезанието в Нов Южен Уелс, на разстояние от 100 ярда и един миля.
На 18 години Анет става първата жена, която се е осмелила да прекоси Ламанша. След три неуспешни опита тя казала:“Имах издръжливост, но не и достатъчно груба сила“.
Дори и в напреднала възраст остава активна, продължава да плува и да прави упражнения до края на живота си.

Някога Калигула бе казал:
— Да имаха всички хора една глава, с един замах бих я отрязал!
Много по-късно Байрон повтори:
— Да имаха всички жени една алена уста, с какво голямо наслаждение бих я целувал!
Като гледаш какво става у нас, иде ти да се викнеш:
— Да имаха всички българи една задница, па да си събуят панталоните. Па да вземеш малко коприва, че по-долу, че по-горе, че по-долу, че по-горе…Дано им дойде акъла в главите ….

Всички го ругаеха. Малко ли са хората, които трябва да се ругаят. Но в този случай, всички се събраха на площада, за да му се карат.
– Погледни се, – възмущава се майка му, – ти си безпомощен. Моля те да измиеш съдовете, а ти не умееш. Карам те да пометеш кухнята, ти не знаеш как. Панталоните си не можеш да огладиш. копче да зашиеш. А как си оправяш леглото само…! Как подреждаш нещата си, страшно, пълен хаос
– Нищо не е това…, – прекъсна я учителя по трудово обучение. – Вчера гледах къщичката за птици, които е направил. Това е непостижимо. Нима може толкова неумело да се работи с дърво ….., а как само е забил пироните….
– А да се наведе, – продължава атаката учителят по физическо възпитание , – и 10 пъти не може. Жалко ми е да го гледам. А когато трябваше да пробяга 100 метра, два класа се разплака от смях. Нищо не може.
– Престанете да говорите глупости! – сърдито изсумтя учителят по математика. – Гимнастики, къщички за птички… Той не може да решава елементарни уравнения с едно неизвестно, не говоря за две и повече неизвестни.
– А спрежението на глаголите по английски език….Изчисляването на хромозомите…..Един прост експеримент с водород не може да направи….
Оплакванията напираха като лавина, кои може да прекъсне преподавателите.
– Той даже ръка на дамите, когато слизат от автобуса не може да подаде, – обадиха се момичетата
– Да пуши не може, да танцува не умее, никога не е хващал китара, – прибавиха и момчетата.
– Дърва ми насечи! Вода ми донеси! Оправи оградата! – вика след него баба му.
– Неумейко! Ти ни позориш! Нима нищо не умееш?
– Почакайте, – баща му успя да спре напиращите, – сега ще поговоря с него. Погледни ме! В очите ме гледай! Какво умееш да правиш? Чуваш ли ме, отговаряй! Можеш ли да правиш нещо?
– Мога, – прошепна той.
– Какво можеш? Говори! Нека всички да чуят“
– Мога да летя, – през сълзи каза той.
И изненадващо за всички излетя над площада, направи два кръга и надпреварвайки се със птиците полетя към дома.
– И да лети не може, както трябва, – проследявайки го с поглед, промърмори техничката Пепа. –  На една страна се накланя, когато завива….