Сътресението на мозъка не е приятно нещо. То преминава без следа или с малка загуба на памет.
За 41 – годишният Дерек Амато сътресение е съдбоносно, животът му бил разделен на „преди“ и „след това“. Мъжът изобщо не е могъл да предположи, че скок в басейна с главата надолу ще го превърне в професионален музикант.
През един обичаен октомврийски следобед Дерек и приятелите му играели футбол. Той скочил в басейна, за да вземе попадналата там топка. Мястото било плитко и той си ударил силно главата. След това често го боляла главата, забравял, влошил се слухът му.
Но това не е най-главното. След удара американецът започнал“да вижда“ музика. Преди той малко свирел на китара, не познавал нотите и изобщо не знаел как се пише музика.
Сега мъжът все още не познава нотите, но музиката се ражда във главата му като поредица от черни и бели блокове, движещи се от ляво на дясно.
Мъжът смята, че това е подарък отгоре. Преди да придобие този си талант, той е бил безработен неудачник, незнаещ какво да прави в живота си. Сега Амато е взискателен музикант, който е записал два албума.
Станалото с Дерек е  рядък пример за така наречения синдром савантизъм, феномен , при който хората с увреждания демонстрират отлични умения, например, умножаване на двуцифрени числа, запаметяването на големи количества информация или проява на други знания и умения.
Обикновено този синдром се развива в резултат на черепно мозъчна травма. В науката са известни няколко подобни случая, но Дерек е единствения у когото се е появила музикална дарба.
Неврологът, който изучавал случая на Дерек, предполага, че причина за това е сливането на два сензорни процеса, след удара, благодарение на което хората могат да „виждат“ миризма, да „чуват“ цветове или да „усещат“ вкуса на звуковете.

Да забравим….. Навярно това е начин да защитим човешката си памет. Информацията около нас е толкова много, хората също и ние инстинктивно се стремим да ограничим своето общение с близките до нас.
Няколко стотина приятели в социалните мрежи, направо фантастично ….. Дори пълноценно не можем да общуваме със всеки един от тях.
Няколко десетки приятели в реалния свят, родители, съпруг, деца, някои роднини, колеги в работата, това е нашият кръг на общение, които искаме да разширим, но всеки си има своите притеснения, семейство и работа.
Постепенно приятелите се превръщат в познати, а след това напълно изчезват.
Понякога на тяхно място идват нови, но в сърцето ти се образува празнота. Човек излиза от живота ти и няма с кого да го замениш. Първоначално страдаш и преживяваш, а след това започваш да забравяш. Първо забравяш телефона му, после кога е рождения му ден. Остават само предметите, които ти е подарил, но и те стареят, чупят се или просто губят своята история.
Амнезията започва своето победно шествие и приятелят ти умира. Физически той съществува някъде, дори можеш да го срещнеш, но психологическата връзка е приключила.
В момента, когато човек престане да заема важно място в живота ни, може да ни стане неприятен. Познавам хора, които запазват старите си контакти, независимо от всичко. Те честитят рождения ден на бившите си съученици, колеги по работа,….. навярно това е начин за психологическа защита.
В крайна сметка, човек е жив, докато има поне един приятел.

Европейски изследователи, с участието на експерти от университета в Кеймбридж работят по проект, наречен Pursuit  „Преследване“ в рамките, на който се развива нова архитектура за Интернет, която отхвърля използването на сървъри.
Както е посочено в описанието на проекта, “ Интернет на бъдещето“ ще бъде изграден на принципа на партньорската мрежа, която широко използват торент тракерите. В такива мрежи, няма сървъри и техните функции се изпълняват от компютрите на обикновените потребители.
Новата уеб-базирана архитектура осигурява разпределено, децентрализирано съхранение на информация, която може да бъде намерена в паметта на компютри, таблети или смартфони, които са свързани към мрежата. Чрез този подход расте скоростта на обмена на данните, повишава се и надеждността на съхранението им. Необходимата част може да бъде свалена не на едно, а на няколко места.
Кога новият проект ще премине от тестване в клиентската среда е неизвестно, но функциониращ прототип на „Интернет на бъдещето“ има и сега. Следва да се отбележи, че развитието на архитектурата Pursuit е от 2010 година. Авторите на проекта подчертават, че акцент в новата архитектура е отделен не само на информацията разположена в мрежата, а и на уеб адреса, на която тя е на разположение.
Мисля, че това не е толкова проста идея.
Надеждност и скорост на достъп до един-единствен елемент на информация расте пропорционално на вероятността да се загуби завинаги.
Тук учените математици би трябвало да имат в предвид жизнеспособността на такава система в условията на бедствия, войни и т.н.

Знаете ли, че две чаши какао на ден подобряват паметта и активизират кръвообращението на мозъка?
Учени от Харвардският университет са доказали, че горещ шоколад или какао подобряват паметта при възрастни хора.
В експеримента са взели участие 60 човека средната възраст, на които е била 63 години. Било установено, че ако се пият две чаши с какао на ден в продължение на един месец, това активизира кръвообращението в мозъка.
В какаото, както и в шоколада се съдържа специално вещество, което действа на организма на човека, както марихуаната.

Двама израелски учени от Университета на Тел Авив са демонстрирали възможност да се съхранява информация в живи неврони.

Резултатите от това проучване могат да отворят нов път към разбиране на принципите за функциониране на човешкия мозък, и дори намекват за възможността на създаване в обозримо бъдеще на киборгови системи, които съчетават, живи материали и чипове памет.

За вход на информационните последователности учените в определен ред въздействали на неврони чрез химически съединения, а образувалите се в резултата възбуждания в нервната система, регистрирали с помощта на матрица от електроди.

В резултат на това било предемонстрирано, че при тройно въвеждане на информационни последователности, те продължават да се съхраняват в невронната мрежа, в продължение на 40 часа, без да се покриват една с друга.

Подобни изследвания са правени с неврони, но израелските учени за първи път са успели да запаметят информацията за относително дълъг период от време, като се използва като носител култура неврони.