Навътре в горат, край нашия град има паметник. Достъпа до него е винаги свободен и обикновенно там ходят с коли. Към мястото има хубав асфалтов път.
Минавах от там и реших да се отбия до паметника. На 30 метра след завоя забелязах полицейска кола. Приближих и те ме спряха. Поискаха документите ми. След като разгледа шофьорската ми книжка единият от двамата полицаи ме попита:
– Не знаете ли, че пътя към паметника за превозни средства е затворен?
Изненадах се.Това не е обикновена горска пътека, а широк асфалтов път. През зимата тук често се провеждат състезания със шейни. Коли тук се изкачват ежегодно. Обясних на полицая съвсем спокойно:
– От толкова време живея в града, но такова нещо не съм чула.
Изплаших се. Ами ако ми вземат книжката, а и глобите не са малки. Излязох от колата и гледам. На 50 метра  виси знак, прикрепен на стълб, на който свети лампа. Приближих към знака , за да го видя по-добре. И какво да видя. В центъра на знака се виждаха очертанията на цифра за ограничение на скоростта до 20 км/ч. Само, че самата цифра е изтрита, но четвъртинката на нулата и малкият силует на двойката е добре различим. Това отдалече не се вижда, освен това е и вечер. Казах на полицая:
– Тук явно се виждат цифри.
А той ми отговаря:
– Навярно хулигани са ги надраскали.
Обясних му:
– Това е невъзможно. Цифрите са стандартно изписани, а след това е правен опит да се изтрият.
След малко скалъпи другата версия:
– Други служители са сложили този знак тук. Навярно преди е служил за ограничение на скоростта.
Бях чувала за недобросъвестни полицаи, но това надхвърли очакванията ми. В крайна сметка минах в настъпление:
– Това не е знак за спиране на движението, а за ограничаване на скоростта.
В резултат на това служителят ми даде документите и недружелюбно ме предупреди:
– Следващия път ако те хвана, ще има глоба!
Попитах:
– На какво основание?
Така и не дочаках отговора му. Разбрал, че плана му няма да проработи, полицая тръгна надолу. Странно и до края не разбрах, какво бе предназначението на този знак, но явно полицаите искаха да се възползват по някакъв начин от него.

Археолози са открили в Ерусалим акведукт от ХIII век, снабдяващ града с вода близо 600 години. Находката е направена благодарение на оцелели снимки от ХIХ век, на които е запечатана древната конструкция. Снимките са помогнали на специалистите предварително да определят мястото на археологическия паметник.
Търсенето на древния водопровод е станало по време на ремонта на съвременната градска мрежа за водоснабдяване. В резултат на това, учените са намерили два от деветте сводести участъка на древната конструкция, отпечатани върху една стара снимка.
Акведукта е бил построен през 1320 година и е доставял вода в Стария град от източник близък до Витлием на 22 км на юг от Ерусалим. Този водопровод се явява основна артерия на градското водоснабдяване през османския период (1517 – 1918).
Според думите на ръководителят на разкопките Зелингер, намерените фрагменти от средновековната конструкция са добре запазени. Администрацията на града не изключва възможността, тези триметрови арки в крайна сметка да бъдат поставени в общия архитектурен пейзаж на града.