Когато съм гладна, изпрати ми човек, който мога да нахраня, а когато поискам да пия, покажи ми този, който мога да напоя.
Когато ми е студено, изпрати ми някой когото мога да стопля. Когато съм тъжна, изпрати ми някой, който мога да утеша.
А когато кръста ми стане прекалено тежък и не мога да го нося, и се нуждая от помощ, а наблизо няма никой, който да облекчи товара ми, изпрати ми някой, който заслужава любов, както и аз, на когото да послужа.
Когато ми е нужно време да седна до някого, а на сърцето ми е тежко, срещни ме с някого, на когото да се усмихна.
Когато съм плаха и несигурна, изпрати мо някой, когото да похваля.
Когато ми е нужна подкрепа, покажи ми човек, за когото да се погрижа, а когато  се нуждая от разбиране, изпратими някой, когото ще разбера.
Когато мисля само за себе си, обърна мислите ми към този, който е добър.
Кгато обеднея, прати ми нуждаещ се.
Когато очите ми престанат да виждат святите неща, помогни ми да видя Христос в очите на всеки, на който подавам храна.
Майка Тереза

Всички приказки започват така: Живели някога….., но това не е приказка.
В едно градче далече от морето живели момче и момиче. Момчето искало да стане моряк. Те живеели в една сграда. Били приятели. Карали се и се помирявали, както при всички нормални деца. Още от деца  те много внимателно се отнасяли един към друг. Не знам защо, но никой не ги дразнил и никой не им се присмивал. Те седели на един чин през цялото учебно време. Тя просто се учела, а той четял всички книги за морски приключения и желаел мечтата му да се осъществи.
След гимназията той постъпил във Висшето военноморско училище, а тя технически университет.
Оженили се. Той бил изпратен много далече на работа, а тя заминала с него. Родили им с двама сина. И започнал трудния живот на моряка и неговата половинка. Раздели, срещи, раздели, срещи……Децата пораснали, животът бил тежък, но щастлив.
Винаги, когато го изпращала в морето, тя не допускала мисълта, че той няма да с върне. Знаела, че любовта й го защитава.
И изведнъж…..беда. Това от което тя се страхувала цял живот…..станало.
Животът за нея спрял. Тогава тя разбрала истинския смисъл на думите „до“ и „после“….Но трябвало да продължи да живее. Децата били малки. Тя се въоръжила със смелост и продължила…
Синовете й пораснали и тръгнали по пътя на баща си. Тя повече не се омъжила. Както преди още обичала мъжа си. И когато говорела за него, очите й светели от щастие. Когато я гледал човек, разбирал, че той не е умрял за нея. Той би жив, защото била жива любовта към него.
Да обичаш, означава да помниш, даже, когато не сте заедно.

И това ми били новини? Да ти кажа ли аз какво са новини?
Днес хората си отвориха очите. Отгърнаха своите бележници с предстоящи задачи, своите календари, своите списъци за покупки и прочетоха.
Време е да подемеш наново борбата, да избършеш идеалите от прахта, да си прибереш смелостта от химическото чистене.
Как може да изпадаш в отчаяние, след като още нищо не е решено? Защо си толкова разочарован?
Е добре, един лош век си отива и в края на всяко нещо човек чувства умора. Сезонът приключва зле, ако човек отпадне от класацията. Съгласен съм, че от време на време е нужен и зимен сън, но не виждаш ли, че нещо ново пак известява за себе си. Да, в края на сезона човек е уморен, краят следва собствената си логика и човек забравя даже най-естественото, че няма по-трайно нещо от промяната.
Това са истински новини.

Че злото съществува на този свят, това никой не може да го отрече. Хората едва ли ще отхвърлят това, те имат очи и уши, освен ако ушите им са по-дълги от тези на цар Мидас. Горкият цар, той предпочел флейтата на Пан пред лирата на Аполон и богът си отмъстил, като поставил на главата му две магарешки уши.  Животното с такива уши, се нарича „паневфимист“ това е човек, който възхвалява всичко, който е доволен от всичко, с други думи оптимист, както казват французите.
Как се е появило злото на този свят, не мога да ви кажа, защото хората не са постигнали съгласие по този въпрос. Древните гърци обвиняват Пандора, задето е отворила ковчежето, от което изскочили всички злини. Манихейците смятат, че бог, не можейки да довърши сам света, потърсил помощта на дявола, комуто дал в отплата правото да използува творението му. Други вярват, че дяволът съблазнил първата жена и че от това идат всичките ни беди. Понякога се питам, преди дяволът да измами Ева кой го е измамил него самия и го е превърнал в мразещ доброто демон, след като е бил преди това ангел, неопетнен и крилат като другите?
Макар че мъдреците не са постигнали съгласие помежду си относно източника на злото, никой обаче не отрича, че то съществува във вселената, поне на нашата планета, където го виждаме да властвува под хиляди образи. Това са войни, разводи, отровни змии, разбойници, подагра, бесилки, данъци, поробители, холера, глупост. Те никога не са липсвали от лицето на земята. Така те напомнят ежедневно на обитателите й, че Ева е изяла забранения плод.
От друга страна обаче, никой не може да отрече, че всеблагият Бог ни е дал в своята всемилост и много неща, макар че всички сме изпаднали в грях, като сме се родили потомци на Ева. Навсякъде срещаме доброто до злото, добродетелта до порока. Така че тези, които отричат съществуването на доброто, са не по-малко смешни от онези, които отричат злото. Оптимистите и песимистите са някакви странни животни, които би трябвало да се затворят в една и съща клетка.
Най-голямата от дарбите, които запазихме след падението или по-скоро придобихме чрез него е онази душевна сила, която наричаме „съвест“ и чрез която различаваме доброто от злото, като обикваме първото и намразваме второто. Съвестта има както слънцето петна и затъмнения. Страстите могат да помрачат за миг блясъка на това небесно светило, но не и да го угасят някога, защото както казва един поет, „човешкия род, взет изцяло, е честен човек“, т.е. обича доброто и мрази злото.

За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото от тях е да си глупав. Най-често то замества всички други.
Заедно със зрялата възраст и прехода й към старостта иде далекогледството и на очите, и на душата.
Ала не далекогледство, което достига края на нещата, както мислят някои.  Звездите стават все по-далечни и недостижими, тайната на живота и на смъртта все по дълбока.