Още през 1862 г. французинът Гийом  Дюшен открил разликите между истинската и фалшива усмивка.

Това установил като пуснал ток по лицевите мускули, така че да се свива големият зигоматичен мускул.

Дюшен забелязал, че при истинската усмивка, очните мускули се свиват като неосъзнат рефлекс на погледа.

Бузите леко се повдигат, веждите се свеждат, а в ъгъла на очите се забелязва мрежа от бръчици.

Учителката едва вчера провери съчиненията. Всеки бе заел мястото си. Класът стаил дъх очакаше резултатите.
Тя посегна към купа от тетрадки и погледна към Дамян. Погледът ѝ не вещаеше нищо добро.
Момчето се сви на мястото си и забоде поглед в земята.
В напрегнатата тишина, като тътен, изтрещя гласът на учителката:
– Не мога да разбера, как може един човек да направи толкова много грешки?
Рошавата глава на Дамян се надигна, а очите му игриво заискряха:
– Защо един, …. заедно с татко, –  вметна с гордост малкия юнак.

Как мислите за какво служи това странно приспособление на снимката? За какво изобщо е нужно?
Не би трябвало да съдите за нещата само по техния външен вид. По-добре се запознайте как работят.
На Земята, когато попадне нещо в окото ви, вие можете като мигате да го истласкате към края му и от там да го извадите или просто да го промиете.
Но как мислите, може ли тази проста процедура да се извърши в космоса, в условията на безтегловност?
На снимката космонавтът Александр Герст изпитва специална медицинска система за промиване на очи, в която защитени и затворени херметически, очите са съединени с помпа, от която непрекъснато пада и се отвежда вода.

Сталин събрал най-близките си съратници и им казал:
– Вие всички си блъскате главите, как да управлявате народа, така че всички хора, колкото и да са под слънцето, всички до един да ме гледат в очите, да мигна – всички да мигват, отварям очи – всички да си отварят очите. И какво съм за всички тях, жив бог, както е казано: „Царят не е бог, но не е по-малък от бог. Сега ще ви науча, как да се справяте с народа.
Заповядал да му донесат една кокошка. Оскубал я до последното перце.
– А сега погледнете, – казал Сталин и пуснал кокошката свободно да се движи.
Тя могла да отиде където очите ѝ виждат, но не бягала, а стояла на едно място.
Слънце, непоносима жега, а на сянка ѝ е студено. И горката се прилепи към ботушите на Сталин. Тогава той взе шепа зърна и ги хвърли на голата кокошка. След това, където ходи той тя след него. Ясна е работата, ще пропадне кокошчицата гладна.
– Ето така се управлява народ, – казал Сталин накрая за назидание на останалите.

Млад баритон се похвалил на Карузо:
– Обърнахте ли внимание вчера на моя глас в операта? Той звучеше великолепно и беше толкова силен, че изпълни целия театър!
– Да, да, – казал Карузо, – аз видях със собствените си очи, как публиката се изправя и тръгна да излиза от залата, за да му отстъпи място…..