Когато беше малка, баща ѝ не я хвалеше изобщо, сякаш не забелязваше старанието ѝ. Каквито и оценки да изкараше в училище, за него бяха недостатъчни. Искаше да направи нещо по-особено, за да я забележи и да я похвали.

Когато стана тийнейджър баща ѝ ги напусна и заживя с друга жена. От тогава повече не го видя.

Сега я терзаеха гузни мисли. Често си задаваше въпроса: „Ако бях съумяла да постигна по-добри резултати, които да удовлетворяват баща ми, дали нещата нямаше да се развият по друг начин?“

Женена е. Има си двама тийнеджари и се страхуваше да не ги загуби. Ако знаеха как нейния баща не е сметнал, че тя е достойна за обич, как ли щяха да се отнесат спрямо нея. Целият ѝ живот беше белязн от този страх.

Тя беше отхвърлена и наранена, жадуваща за обич и похвала.

Един ден Бог я срещна. Той ѝ дари радост и мир. Но раните от детството ѝ пречеха да възприеме Бог по правилния начин. Тя се страхуваше да не сбърка , притесняваше дали върши правилно нещата. Възприемаше Бог по-скоро като съдия, очакваше всеки момент да изрази недоволството си от нея. Тя оприличаваше Бога на вечно недоволния си баща, който я изостави.

На едно от богослуженията в църквата, Бог я докосна по чуден начин и тя усети и позна безкрайната Му любов.

Професор по икономика спорил веднъж с една група студенти. В групата студентите настоявали, че социализма „работи“ и при него няма да има бедни и богати.
Професорът се засмял и предложил:
– Ще направим следния експеримент. Всички резултати в групата ще се усредняват. Оценките ви ще бъдат еднакви. Така никой няма да се провали, но и никой няма да получи „отличен“.
След първата контролна всички получили оценка „добър“. Тези, които се трудили много над учебниците били разстроени, а тези, които учили по-малко били щастливи.
За втората контролна тези, които четяли малко изобщо не отворили учебниците, а тези, които обикновено съвестно се трудили над книгите решили, че ни си заслужава толкова много да се занимават. Оценката на тази контролна работа била „среден“. Никой не бил щастлив.
На третата контролна работа всички получили оценка „слаб“.
Резултатът не се е подобрил, тъй като кавги, обвинения и злоупотребите довели до враждебни отношения и никой не искал да учи заради другите.

Никола Тесла според повечето оценки се смята за един ексцентричен учен. Много от неговите изобретения са водещи в науката и техниката. Като символ на „луд гений“ може да се приеме не само неговата електрическа машина, но и наличието на буйно въображение и ексцентричен стил.
Сега всяко невероятно изобретение се възприема от нас като обикновенно явление, като каталог на онлайн магазин, например.
Тесла е имал доста безумни изобретения.
Например, машина способна да предизвика земетресения. Тесла я нарекъл генератор на колебанията. Тази машина разтърсвала не само сградата, в която се намирала, но и всичко наоколо.
Въпреки теглото си самото устройство можело да се настрои на такава честота, че и най-голямото здание може да се залюлее и да се разпадне.
Самият изобретател разбил своя генератор с чук, осъзнавайки неговата потенциална опасност.

Робот е преминал стандартните изпити, които ще му позволят да учи в 70 процента от частните университети в страната. Той е получил високи оценки по японската история, световна история и математика, а ниските по английски и японски език, тъй като за разбирането на текстовете са нужни повече знания.
Въпреки това, членовете на изпитната комисия са отбелязали, че роботът на име Торобо-кун притежава голени способности.
Сега учените са си поставили за цел да усъвършенствуват робота така, че да може да премине изпита в Университета на Токио, едно от най-престижните учебни заведения в страната