Двама „канцеларски плъха“ коментираха последните събития, които се бяха случили в офиса им.
– От масата падна малка ваза, а нашия рязък и строг шеф се изложи и опозори, – каза Свиленов.
– Опозорил се за една ваза? – не можа да повярва на чутото Пламенов.
– Не с вазата, а с глухата чистачка, която чисти винаги по време на секретните преговори.
– И какво толкова е направила?
– Обърна се на този неочакван звук …
Експерти от университета в Станфорд са създали евтин плат базиран на пластмаса. Ако се ушие дреха от него, тя ще охлажда тялото по ефективно, отколкото синтетичните тъкани или плат от естествени влакна.
Такава дреха може да се носи дори при горещ климат в стаи без климатик. Човек възприема такова облекло, като много по-студено, отколкото ушитата дреха от памук.
Материалът помага за охлаждането на тялото, защото не пречи да се отделя потта. Тъканта пропуска топлината навън, но спира нейното проникване навътре.
Когато седим в офис от 40 до 60% топлина нашето тяло се излъчва във вид на инфрачервено лъчение.
Новият материал се основава на промишлен полиетилен, който е модифициран чрез използването на химически вещества, така че да позволи на молекулите вода да преминат през нанопорите.
Първите дилижанси в Санкт Петербург се появили през 1840 г. благодарение предприемчивостта на директора на 1-ви кадетски корпус барон К. А. Шлипенбаха.
Появате на тези омнибуси, се превърнало в събитие на деня. Хората много ги харесали. Всеки си мислел, че трябва да се качи непременно на тях, да плати един гривеник за пътуването си по Невския проспект, за да могат след това да говоря с приятелите си за впечатленията си от пътуването.
Успехът на това начинание, ниската цена и удобството при пътуването станали известни на царя и той решил лично да се убеди в това.
Веднъж разхождайки се по Невски срещанал дилижанс и той му помахал ръка за да спре и влязъл в него. Въпреки че било тясно, място за него се намерило и той стигнал до Адмиралтейския площад.
Царят поискал да слезе, но кондукторът го спрял:
– Позволете ми да получа един гривеник.
Николай Павлович се оказал в затруднено положение. Той не носил никога пари в себе си. Никой от спътниците му не се решавал или не се сещал да му предложи портфейла си.
Наложило се кондукторът да го глоби.
На другия ден в офиса на дилижансите царят изпратил 10 копейки с допълнение от 25 рубли за чай на кондукторът, който го глобил.
Офис. Криза. Намаляват заплатите….
Началникът извика един от работниците при себе си. Говори му около 20 минути, че сега е криза и т.н. Като накрая заключи:
– Като цяло намаляваме заплатата ти с 40 %.
Мъжът, без да му мигне окото, попита:
– Добре, а през кой три дена от седмицата трябва да работя.
Всяка вечер Добри слагаше дъщеря си да спи. Мимето бе съвсем малко момиченце, само на четири години. Бащата всяка вечер разказваше на дъщеря си приказки.
По изключение Добри се заслуша в молитвата на Мимето. Той чу детето да казва:
– Боже, благослови мама, благослови татко, благослови баба и сбогом, дядо!
Добри попита:
– Защо се сбогува с дядо си?
Малкото момиченце отговори:
– Не знам, татко, така ми се стори, че трябва да направя.
На следващия ден дядото умря. Добри помисли, че това е някакво странно съвпадение.
След няколко месеца ситуацията се повтори, но този път детето каза:
– Боже , благослови мама, благослови татко, сбогом, бабо.
На следващия ден бабата наистина умря.
– Господи, – извика Добри, – дъщеря ми общува с неземни сили!
След няколко седмици, когато Мимето се молеше преди сън, бащата ясно чу:
– Боже благослови мама, сбогом, татко.
Добри бе в шок. Той цяла нощ не можа да заспи. Стана на разсъмване и тръгна към офиса си.
През целия ден той не можеше да се успокои и постоянно гледаше часовника си.
Накрая той реши:
– Ако издържа до полунощ, след това всичко ще бъде наред.
Офисът му се стори безопасно място, затова той не се върна в къщи веднага след работа, а остана там. Добри седеше и пиеше кафе след кафе. Непрекъснато поглеждаше колко е часът и скачаше при всеки звук.
Настъпи полунощ. Добри въздъхна с облекчение и си тръгна към къщи. Там го чакаше жена му.
– Ти никога не си се задържал толкова дълго време на работа. Какво се е случило?
Добри въздъхна:
– Не искам да говоря за това. Днешния ден беше най-кошмарния в живота ми.
– Мислиш, че си имал много лош ден? – попито го жена му. – Няма да повярваш какво се случи с мен днес. Тази сутрин моят началник умря по време на съвещанието!