Рекорд за най-рано получен жълт картон в мача принадлежи на Вини Джоунс. В мача „Манчестър Сити“ – „Шефилд Юнайтед“ провел се на 19 януари 1991 Вини е получил първия си жълт картон в петата секунда.

Един от най-бързите случаите, при които са се получили два жълти картона подред, е станало на 12 март 2010 г. на италианския шампионат между „Интер“ и „Катанией“, когато играч на Интер Съли Мунтари ги е получил само за 90 секунди.

На 25 юни по време на Световната купа 2006 на осмина финалите в мача между Португалия и Холандия руският рефер Валентин Иванов е дал 16 жълти картона и е направил 4 отстранявания.

Това е уникален рекорд на световните първенства. В миналото повече от три изгонвания в мачовете не са се случвали.

Късно следобед, когато отиде на работното си място, Костадинов завари известието за пенсионирането си на бюрото. За него това беше удар от засада.

Как се прибра у дома си Костадинов не помнеше.

От главата му не излизаше една и съща мисъл: “ Край! За мен всичко свърши! От днес съм излишен и ненужен за обществото гражданин!“

Отровата от тази мисъл силно се впиваше в него и го измъчваше. За Костадинов това беше недооценяване на работата му и грубо погазване на човешкото му достойнство.

Съпругата му Елена видя отчаяната му физиономия и разбра какво се е случило. Отдавна оттук-оттам се шушукаше за неговото отстраняване. Говореше се и явно, че той е вече на години и трябва да се даде път на младите.

Но какво знаят младите? Костадинов бе кален в битки и борби за устояване на истината, а сега, който и млад човек да заеме мястото му ще бъде поредния „послушко“, предпочетен пред всеки по-революционно настроен ветеран.

– Не се притеснявай! Всяко зло , за добро, – опита се да го утеши Елена. – Сега поне изцяло ще се занимаваш с това, което ти е на сърце.

След вечеря пуснаха филма за Ломоносов и Костадинов малко се поразсея. Той беше изцяло потопен в събитията на онова време и непрекъснато търсеше връзки с днешния ден.

Минали са векове от тогава. Светът се е проминил. Науката и техниката са достигнали големи висоти, но човекът не се е отказал да властва и господства над себеподобните.

„Какъв мощен ум. Истински гений е този Ломоносов, – възхищаваше се Костадинов. – Какъв непокорен дух има само!“

Ако във всеки от нас не живее по един малък Ломоносов, напразно би било всяко творчество и самият живот.