Скоро монахиня в Германия разкрила такива факти на конференция.Тя е направила самостоятелно разследване по случаите.
Причината за това разследване било отношението на фундаменталисти мюсюлмани спрямо християните в Сирия.
Жената е разбрала, че мюсюлмани безжалостно убиват християни. Събират кръвта им в бутилки. Всяка бутилка се продава за 100 хиляди долара.
Мюсюлмани от Саудитска Арабия, които купуват тази кръв, си мият ръцете в нея, като вярват, че това ще изкупи греховете им.
Вярно казва Библията: „…. идва времето, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че така служи на Бога“.

Един богат човек държал в дома си гущер. Той бавно се разхождал из стаите, но човекът се отнасял към него като към част от интериора, не считайки го за живо същество.
Веднъж неволно гущерът одраскал с нокътя си ръката на стопанина. Много го заболяло и гущерът забелязал това.  Когато човекът се разхождал из стаите, гущерът навсякъде го следвал. Съчувствено поглеждал в очите му, сякаш искал да се извини за грешката си. Тогава човекът разбрал, че и това е живо същество, способно да състрадава. Неговото отношение към животното се променило. Гущерът престанал да бъде част от обзавеждането, обикновена мебел.
Но ръката все повече и повече се възпалявала. Гущерът не оставял човека нито за миг, жално поглеждал ту ръката му, ту в очите на мъжа.
Човекът решил да се обърне към лекар. Когато медикът огледал ръката казал:
– Никакво състрадание към такъв гущер. Работата е там, че на върха на ноктите си има отрова. Тя е слаба за да убива мигновено, но действа постепенно. За това и гущерът ходи след жертвата си и чака, кога тя ще умре.

С цялото си сърце подкрепям стремежа към знания и овладяване на всичко, което може да ни помогнем да разбираме света и обществото. Но нима може да се покаже любов и стремеж към знанието с начини, които не ни струват нищо? Например, да прочета някоя книга след работа или да се запиша за някой безплатен онлайн курс.
Странното е, че образованието се е превърнало в такъв начин на живот, което кара хората изобщо да не мислят. Младите решават да получат висше образование, за някакви си там 4-5 години, без това да има отношение към въпроса, какво очаква тази младеж от живота.
За съжаление нашето образование се е превърнало в система за изпълнение на конкретни правила. Получаваш диплома, намираш работа, правиш това или онова и се изкачваш по йерархичната стълбичка в обществото.
Нима образованието не трябва да бъде ориентирано към това, от какво се интересуват хората, как да окажат положително влияние в околния свят…..?
Днес всеки се стреми да попадне на сигурна и безопасна работа, но в следващите няколко десетилетия светът ще става все по-безумен, хаотичен и непредсказуем.

Чакането е важна част от човешкия живот. Понякога то води до притеснение и раздразнение, а това ни прибавя стрес, влияе на физическите ни тела и може да доведе до болести.

Развийте ново отношение към чакането и то няма да ви се струва толкова трудно.

По-голямата част от живота си ние прекарваме в чакане, а не в получаване. Обикновенно след като сме получили, започваме да чакаме за следващото….

Научете се да се наслаждавате на времето, когато очаквате да получите или да се случи нещо. Именно това очакване ще доведе до изпълнението на мечтата ви.

Чакането е като пощальон, който ще ви донесе радостната вест или доставчик на поръчки, който ще дойде на точното време.

Нетърпеливите хора не могат да чакат достатъчно дълго. Те не могат да видят осъществяването на чудни неща в живита си Защото за хубавите неща е нужно много време, преди да станат.

От друга страна, ако нещо се върши прибързано то не е трайно. Но ако хората дочакат точното време мечтите им ще се изпълнят напълно.

Старостта не е радост, нали? Това изглежда толкова очевидно, че едва ли някой би си помислил да спори. С възрастта тялото отслабва, влошава се паметта и други когнитивни функции, и в главата пълзят тъжни размисли за „вечността“. Със задълбочаване на старостта, тези симптоми стават по-силни.
Не е задължително депресията, тревогите и влошаването на психическото състояние да съпровождат старостта. Психолози от Калифорнийския университет в Сан Диего изследвали повече от хиляда човека на възраст от 50 до 99 години. Учените искали да разберат как тези хора се отнасят към възрастта си. Дали са тъжни поради нея или са радостни. Трудно е да се повярва, но възрастните са много по-оптимистично настроени, отколкото може да се очаква.
Въпреки лошото физическо състояние, те могат да се радват много повече, отколкото хората си мислят.
Психолозите вземе предвид, разбира се, такива неща като наличието на хронични заболявания, грешки в паметта, и т.н. Ако човек се отличава с по-голяма психологическа стабилност и гъвкавост, то той не тъгува по повод своята възраст, дори и със значителни проблеми във физическото здраве и познавателните способности.  Ако устойчивостта е слаба, то такъв човек възприема възрастта си като трагедия. Това води до склонност към депресия. И колкото тя е по-силна, толкова човек по-трудно възприема възрастта си, дори да е в добро физическо и психическо състояние.
На отношението към старостта влияят степента на образование, семейното положение и т.н. Въпреки това, решаващи са се оказали психологическите черти на личността. Те могат да направят от стареца жизнерадостен оптимист, независимо от физическото състояние.
С други думи, въпреки че отношението към възрастта се определя от схващането на долната част на гърба, кръвното налягане и шума в главата, в голяма степен това зависи от субективната нагласа.
Щастливата старост се обезпечава не само с много пари и деца, а и с по-възприемчиво отношение към настъпващата „възраст“.