Гриша беше най-големият от трите деца в едно семейстяо. По-малкият му брат беше с 2 години и половина по-малък от него, а сестра му с 9 години и половина.
Веднъж, когато Гриша беше вече на 14 години спореше за нещо с баща си, който беше втори по възраст между 8 деца в семейството си.
Бащата каза:
– Всяко решение, което вземаш в този дом, го вземащ за трима. Първо за себе си, второ за брат си, който ще постъпи така както и ти, и трето за сестра ти, която ще копира действията на вас двамата. Твоят брат ще се отнася към сестра ти така, както ти се отнасяш към него, а вашето отношения към нея ще повлияе на нейните очаквания от другите, включително и тези на бъдещия ѝ съпруг.
Това силно разтърси Гриша и го накара да преосмисли ролята си на по-голям брат. Той осъзнаваше, че дори и да не се стреми да влияе на околните тези, които го уважават, ще вземат решения и ще постъпват в дадени ситуации като него.
Ако той е сломен и ядосан, така те ще се държат, когато имат неприятности.
Но ако не се обесърчава в трудно време, той може да им предаде самочувствие и надежда за най-доброто.

Важно е да не възприемате детето като глупаво. То усеща отношението ви към него и се държи така, както вие му позволявате.
Докато навърши една годинка, то наистина не може да се нахрани само или да се облече, но в рамките на 1-2 години, детето започва да опитва да придвижи лъжицата до устата си, а вашата работа е да го насърчавате, като му давате възможност да направи първите си стъпки на самостоятелен индивид.
Разбира се по-бързо ще стане ако вие сами да го нахраните и облечете, но се запасете с търпение и дайте на детето толкова време, колкото да усвои новите умения и да ги превърне в навик.
Възможно е първоначално детето да се съпротивлява. навярно то очаква цял живот да го мият, перат, хранят, обличат и забавляват.
Но ако се развива, става самостоятелно. Едва тогава човек разбира какво означава да можеш нещо и да успяваш в нещата, които правиш. Първите стъпки към това започват от най-ранна възраст.
Разрешете на детето си да бъде самостоятелно. Това за много майки е доста тежко. Детето е емоционално и психически привързано към майката. Много майки изпитват удоволствие от тази привързаност, това ласкае тяхната суета: „Колко съм ценна за него!“
Майки, които не искат да загубят тази зависимост, която упражняват върху детето, му правят „мечешка услуга“. Разбира се, на майката ѝ харесва, че детето цени мнението ѝ и че то се ръководи от нейните съвети, но какво ще стане от това дете?
То е човек, а не марионетка в ръцете на родителите си. Не позволявайте собственото ви его, да съсипвае живота на друг човек, особено близък и много скъп.

Като камер юнкер Пушкин често бил у високопоставени особи, които на всеки изключителен талант, като литературен или артистичен, гледали като на нещо клоунско и се опитвали от него да извлекат за себе си нещо много смешно.
Пушкин се отвращавал от подобно отношение към творците, затова си отмъщавал със забележки пълни със сърказъм, като импровизирал.
Веднъж посетил едно високопоставено лице, което се излежавало на дивана и се прозявало от скука. При влизането на поета, той не изменил позата си. След като Пушкин предал каквото е нужно, поискал да се оттегли, но получил заповед да импровизира нещо смешно.
– Децата на пода, а умните на дивана, – през зъби казал раздразнения Пушкин.
– И какво тук е остроумното, – възразила особата, – децата на пода, а умните на дивана. Не мога да разбера …. Очаквах от теб повече.
Пушкин мълчал. Важната особа, повтаряла фразата и прехвърляла сричка след сричка. Накрая стигнла до следния извод.
– Полуумното дете е на дивана.
След което възмутено изхвърлил Пушкин.

Много хора вярват, че съдът е нещо като лотария, където всичко зависи от отношението на съдиите, подсъдимите, прокурорите и адвокатите. Разбира се, съдията, според правилата трябва да бъде възможно най-обективен и да не смесват личните си чувства с делата. На практика всичко е малко по-различно. Има случаи, които на никой друг не приличат.
През 2009 г. съдия осъдил на шест месеца затвора човек, който се прозявал шумно в съда. Освен това, този същия съдия осъдил за малък срок друго лице, чийто мобилен телефон звъннал по време на изслушването.
Клифотн Уилямс дошъл в съда, за да чуе присъдата на свой братовчед, който бил обвинен за нещо.
След като Уилямс започнал шумно да се прозява, съдията му дал шест месеца затвор.
Съдията оправдал своето действие с това, че Уилямс много шумно се прозявал, явно решен да наруши реда в съда.
Между другото, този съдия е отговорен за една трета подобни присъди, свързани със звънящ мобилен телефон, разговори в залата по време на съда и т.н., които са обявени в САЩ през последните 10 години.

Бях нещастна, защото мислех, че другите ми причиняват това или онова, че не правят за мен всичко, което очаквах от тях.

Обвинявах съпруга си, децата, колегите, приятелите, близките, ….. за състоянието, в което се намирах.

Мислех си, че ако те бяха по-чувствителни към нуждите ми, ако ми помагаха, ако ме изслушваха, ако не ме осъждаха, без да знаят причината, поради която съм постъпила така, ….щях да бъда по-радостна и щастлива.

Накрая разбрах, че ако аз имам правило отношение към нещата, нищо не може да ми попречи, за да бъда щастлива.

Само промяната в мисленето ме води към щастие и удовлетворение.