По време на отстъплението на нацисти отец Виталий бил задържан заедно със съпругата си. Един от есесовците го попитал:

– Ти юдеин ли си?

Отец Виталий отговорил:

– Не, аз съм бивш студент на богословския факултет във Варшава.

Оказало се, че този германец също е учил в Варшавския университет в богословския факултет.

Той решил да проверява отец Виталий. Есесовецът го попитал кой и какви предмети е преподавал в този факултет. Отец Виталий изброил всички свои учители.

Тогава германецът се разпоредил:

– Този човек да не се докосва.

Това наистина бил Божият пръст.

Никола наблюдаваше младата жена и виждаше как по лицето ѝ се стичат сълзи.

„Навярно е изчерпала вече триковете си и лъжите“, – помили си той.

Маргарита въздъхна дълбоко, обърса очите си и започна да разплита лъжите, които бе заплитала в продължение на много години.

Говореше без да спира. Антон едва смогваше да записва думите ѝ.

– Нали знаете как става? –  каза Маргарита. – Споменеш ли нещо, хората започват да те притискат: „Какво искаш да кажеш с това?“ Разкажеш ли на някой, че си имал видение, няма да те оставят намира.

– И ти не искаше да разочароваш хората, така ли? – попита строго Никола.

Тя бързо се съгласи:

– Почнеш ли веднъж, няма как да спреш. Ако бях се опитала да се отметна от думите си, щяха да ме убият.

Съдиите ѝ гледаха неумолимо.

– Признавам, че виденията ми са измислица, – Маргарита цялата трепереше. – Никога не съм разговаряла  небесни пратеници. Това, че съм съживила мъртвец е измислена история.

– А писмото? – намеси се Виктор.

–  То не е от Мария Магдалена, – призна Маргарита. – Написа го отец Никодим, а един от монасите позлати буквите.

– Е, какво излиза? – изръмжа Никола. – Ангелите били плод на въоръжението ти ….

– Това само бяха проблясъци на стената, – прекъсна го Маргарита.

– Гласовете, които си чула не били ангелски? – кресна Никола.

– Навярно са били псалмопенията на монахините, – почти изплака Маргарита, – а може да е плачела някоя пребита жена изхвърлена на улицата.

– А стоновете и писъците изтръгнали е от гърлата на прокълнатите? – още по-силно извика Никола.

Маргарита вдигна безпомощно ръце и тихо каза:

– Сигурно е скимтяло някое загубено куче.

Изведнъж вдигна глава и по-уверено започна:

– Сега разбирам, че онези образи не са били истински.

Нещо у нея се бе пречупило.

– Ще ме пуснете ли да си отида у дома? – попита с  надежда Маргарита.

– Преди да отидеш където и да е, трябва публично да признаеш лъжите си, – скръцна със зъби Виктор.

Съдът напусна залата, а Маргарита отново бе отведена зад решетките.

Ако имате деца, често се сблъсквате с оплакванията им.

Ето сега наближава Нова година и те ще получат подаръците си. Някои от тях са желани, други не много, но ще мине празникът и тези играчки ще им омръзнат. Това е голямо изпитание за родителите.

Бог, нашият Небесен Отец, ни дарява с различни подаръци. Надявам се, че няма да се държим като разочарованите си деца, които бързо изхвърлят играчките си, защото вече не са им интересни.

Най-големият дар, който сме получили от Отец е Неговия Син.

В Библията се казва, че Бог ни дава и други дарове, които идват от Святия Дух. Те могат да бъдат най различни.

Ние не притежаваме всички дарби, но тази, която имаме трябва да използваме за изграждане на Църквата.

Не се безпокой за дарбите, които не си получил. Доволен бъди от това, което Бог ти е дал и го използвай за Негова слава.

Мария и Йосиф нежно обичали Младенеца, който им дарил Бог. Водени от страха за Него, те избягали от страната, спасявайки Го от Ирод.

Но тяхната любов не може да се сравни с безкрайната любов на Бога към Неговия Син. В Библията се казва: „Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка“.

Можете ли да си представите как се е чувствал Небесен Отец в нощта на Рождество, когато Неговият възлюбен Син, напусна небето, за да дойде на земята? Бог е знаел, че един ден Исус ще бъде прикован към кръста и за Него ще се изпълни пророчеството:

„Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал ….“

Тогава защо Исус дойде на земята? „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

Отец обича Сина, но обича и теб.

Помните ли, когато отидохте на училище, как се научихте да четете, пишете и смятате? Това сте го научили с помощта на петте си сетива, логическите си способности и умението да събирате и разпределяте получената информация. Такова знание се нарича естествено. И често то се явява единствено за повечето хора.

В Божието царство има и друго знание. То се нарича откровение.
Исус попита учениците си: „Кой съм Аз?“, а Петър Му каза: „Ти си Христос, Син на живия Бог“.

„Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата“.

С други думи: „Петре, ти не си получил това знание, чрез своите пет сетива, ти си го получил непосредствено от Бога“.

Ако вие получите подобно откровение, то знайте, че когато то дойде, всичко ще се измени. То ще ви помогне по съвсем друг начин да погледнете на нещата. Ще ви дава твърда увереност, че „портите на ада няма да надделеят срещу вас“.

Тези откровения не идват просто така. Вие трябва да размишлявате върху Божието Слово и да искате от Божия Дух да ви ги открива, защото те са „скрити“ в Него. Библията казва, че Бог е скрил Неговата мъдрост за светите. Забележете, Той е скрил тази мъдрост  за вас, а не от вас. Бог иска да я притежавате.

Не вярвам Бог да ви даде откровение, когато гледате, където не трябва, например, когато гледате сцени на насилие, бруталност …

Ако вие искате откровение, направете така, че да можете да го приемате.

Размишлявайте върху Божието Слово, молете се и общувайте с Господа.

Откровението от Бога е най-удивителното знание, което можете да получите.