Можеш да имаш добро послание, но човекът отсреща ще го възприеме според своята нагласа, емоции, предубеждения и предварителни представи. Не е достатъчно да си точен и много интелигентен, важното е да разбереш как мисли и възприема слушателят ти.

Всяко послание е предмет на интерпретациите и емоциите на хората, към които е отправено.

Веднъж излезли от устата ти, думите вече не ти принадлежат. Ние имаме изключително право само върху мислите си.

Когато изказваме дадено изречение, то не е завоевание, а отдаване. Отворим ли уста ние споделяме с другите и те интерпретират, а понякога изопачават нашия първоначален замисъл.
Колко пъти сме си казвали: „Всъщност нямах предвид това“.

Защо се получава така? Как думите могат да се изкривят до такава степен?

Отговорът се крие в начинът на възприемане, а не в самото послание. Ти казваш едно, а всеки го възприема кой както намери за добре.

За това е нужно да познаваме аудиторията си и да използваме точните думи, които ще накарат хората да чуят това, което сме искали да им кажем.

Съвременното общество непрекъснато учи младите хора да мислят, че основното нещо, което те трябва да искат в семейните отношения е щастието. Встъпвайки в брак, всеки очаква, партньорът  да му донесе щастие. Когато това не се случи, появяват се разочарования и неудовлетвореност, които със времето нарастват.
Каква изненада, кутията с подаръците се оказва празна. Никой не ни е предупредил, че можем да вземем това, което сами сме сложили в нея.
Оказва се, че вместо въпросите кой и как обича, разглеждаме „тривиални“ проблеми, като „Какво ще ядем?“, „Къде ще живеем?“, дори „Ще имаме ли достатъчно пари, за да възпитаме децата си?“.
Това съвсем не прилича на картина, изразяваща романтично щастие.
Разочарованията прерастват във взаимни обвинения и кавги. И ако се появи дете, живота просто става непоносим. Грижите на жените преминава към новороденото. Тя вече не отделя  на мъжа си „достатъчно внимание“. Тогава защо той трябва да живее с нея? Къде е обещаното щастие?
Жените  често не са в състояние да понесат отсъствието на разбиране и съчувствие. Как може да се живее с такъв егоист? Последвалите упреци и опити за „превъзпитание“, често завършват с развод. Мили, дами! Надеждата, че вашият мъж ще разбере вашите чувства е така безпочвена, както очакването му, че ще седите с него на брега на реката с въдица в ръка, в тишина и уединение.
Обикновено се ръководим от постоянно растящото желание да получим „щастие“ в своя живот, в това число и от партньора си. Силата на нашето разочарование винаги е равна на размера на очакванията ни.
Не винаги е било така. В традиционото общество всеки от младите хора е знаел какви са неговите отговорности, един пред друг и пред обществото. Успешният брак се е определял от степента на изпълнение на тези задължения. Да направиш своя партньор щастлив не влизало в списъка на семейните задължения. За това разводите и безбрачието са били много редки.

Любовта и щастието се градят върху отдаване, а не консумиране.