В Морското ведомство, Адмиралтейският съвет, оглавяван от княз Меншиков, заседавали предимно старци.
Те често умирали и ги погребвали.
Николай I обърнал внимание на това и един ден попитал Меншиков:
– От какво умират хората при теб един след друг?
– Тук няма нищо изненадващо, – бил отговорът. – Те са умрели отдавна, но сега само ги погребваме.

За своето обръщане към Христос, Чарлз Спържан разказва:
„Бог благоволи да ме доведе още в ранната ми възраст до знанието за моята греховност. Живеех без надежда, утеха и радост. Бях в депресия, шест месеца се молих усилено, но не е получих отговор. Бях готов да посещавам богослуженията, само да намеря път за спасение. Бях готов на всичко, за да получа от Бога прощение на греховете си.
Веднъж се изви силна снежна буря, не можех да вървя по-нататък. Трябваше да спра някъде. Спирането ми се оказа голямо благословение за мен.
Видях двор, в който имаше малка църква. Влязох в нея. Там скоро почна богослужение. Пасторът го нямаше, но отпред излезе възрастен човек. Той отвори Библията и прочете:
– Погледнете към мен и ще бъдете спасени от всички земни краища.
Старецът насочи погледа си към мен, сякаш знаеше вътрешното ми състояние и каза:
– Млади човече, ти си нещастен!
Да аз наистина бях нещастен.
– Вие няма да постигнете щастие, докато не вдигнете поглед нагоре към Исус Христос! – вдигна ръце и продължи, – Погледнете! Погледнете! Спасението се състои в това, да погледнеш с вяра в Христа!
В този момент аз разбрах пътя на спасението. Радост изпълни сърцето ми. Не помня останалите думи на проповедника, тъй като бях обхванат от тази истина.
За своето спасение бях готов да извърша редица неща, само и само да го получа. А когато чух думите от Писанието „Погледни!“, това прозвуча толкова сладко за мен. С цялото си сърце погледнах към Господ Исус Христос и бях спасен.“
„И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот“.

Един човек щом повярвал в Господа поискал да спечели много души за Бога, но не можел да проповядва и да разговаря с хората. Той молел Бог да му открие как да направи това.
И скоро получил отговор. Имал добра платена работа, за това решил да поддържа двама мисионери, единият в Африка, а другия в Америка.
Бог изобилно благословил труда на мисионерите и те постоянно изпращали съобщения за нови придобити души. Това много насърчавало човека и той се трудел още по-усилено.
За да издържа семействата на мисионерите, му се наложило понякога да работи и допълнително, за това той често пропускал богослуженията в делничните дни.
Попитали го:
– Защо идваш само в неделя?
– Аз денем и нощем участвам в проповядването на благовестието и много хора се обръщат към Господа.
Запиталите го хора не разбрали първоначално за какво им говори, но когато им показал писмата на мисионерите, те разбрали всичко и благодарили за тази ревност към Бога.
Нищо не уподобява човек на Бога така, както благотворителността. Ако християнина има земни богатства, той трябва щедро да допълва човешките потребности на бедните и тези, които се трудят за разпространение на благовестието.
Ако нямаш богатство, направи го с молитва или с каквото и друго, което можеш да правиш, за да се прослави Бога и много хора да се спасят от гнета на греха.

Един мъдрец минавал през едно село. Хората го познавали и започнали да го обиждат и ругаят. Той застанал, изслушал ги внимателно и накрая казал:
– Благодаря ви, че ме посрещнахте, но сега много бързам. Още днес трябва да отида до съседното село. Простете ми, че днес не мога да ви отделя достатъчно внимание, но на връщане ще побеседвам с вас. А сега ме извинете.
Селяните не могли да повярват на ушите си. Някой от тях извикал:
– Да не си оглушал? Ние те оскърбявахме и ругаехме, а ти не реагираш!
Мъдрецът казал:
– Вие искате да чуете този отговор за оскърбленията, с който сте привикнали, но няма да го получите. Закъсняхте. Трябваше да ме срещнете преди десет години, когато бих ви отговорил така, че да останете доволни. През тези десет години, аз се научих да не се поддавам на провокации. Вашите оскърбления са добри, но те не могат да ме засегнат. Хвърлете горящ факел към вода и той ще гори до тогава, докато не докосне водата. Вашите оскърбления са огън, но аз станах река за тях и те не могат да ме обгорят.

В едно училище бил поканен свещеник да разкаже за християнството.
– Как завършва всяка молитва? – попитал свещеникът.
– С амин, – обадили се няколко деца.
– Правилно!
Свещеникът останал много доволен от отговора.
– А какво означава амин? – попитал децата отново.
Едно момче изглежда „напреднало“ в знанията предположило:
– Навярно, това е нещо от рода на „отпратка на съобщението“.