Образувалия се отвор погълнал осем музейни автоекспоната, които са музейна рядкост.
Пропадането на пода е станало рано сутринта, когато още не е имало посетители. Камерата е записала момента, когато се е отворил диаметър с диаметър 20 метра и дълбочина 10 метра. На записът може да се види как всичко това става много бързо.
В онлайн медии е разпространен списъкът на засегнатите автомобили: ZR – 1 Spyder 1991 г., ZR1 Blue Devil 2009, Black Corvette през 1962 г., PPG Pace Car 1984 , White 1 Millionth Corvette 1992 , Ruby Red 40 години Corvette 1993 , Mallett Hammer Z06 Corvette през 2001 г, и White 1.5 Millionth Corvette 2009.

Очевидно е, че хищникът се е промъкнал в къщата на британеца през специалния отвор за котката, направени във вратата.
Леон Смит намерил неканената гостенка сутринта в кревата си. Първоначално той си е мислел, че приятелката му иска да го прегърне и когато решил да отговори на ласката й докоснал лисича козина.
Смит веднага се събудил и видял, че на кревата му лежи голяма лисица. Тя се държала съвсем спокойно и го гледала право в очите.
Лисицата останала в дома на лондончанина около десет минути, но колко време е била там преди пробуждането му е неизвестно. Смит я изгонил от спалнята, а след това и от дома си.
По-рано медиите съобщиха, че местен жител е нападнат от лисица в дома си, когато бил в тоалетната.

Холандия е разположена на брега на Северно море и заема северозападната част на Средноевропейската равнина. Голяма част от нея се намира под морското равнище, но не е залята, благодарение на системи от язовири, които държат водата. Навсякъде, където водата от морето може да проникне във вътрешността на страната, холандците са построили високи и яки диги, за чието състояние трябва да следи всеки и да вдигне тревога, ако забележи, че някъде водата е пробила.
Една вечер едно осемгодишно момче се прибирало от гостуването на свои роднини. Вървейки по дигата на един язовир то дочуло бълбукане на вода. Момчето изтичало надолу и забелязало отвор, през който нахлувала вода. Тя се увеличавала и скоро можела да наводни града. Без много да мисли момчето скъсало единият си ръкав и затиснал образувалия се отвор. Водата спряла да тече, но не за дълго.
Тогава детето затиснало отвора с ръка и започнало да вика за помощ. Вече се стъмвало, а никой не идвал на помощ. Така момчето стояло  цяла нощ. Ръката му се вкоченила. Самото то замръзнало. Чувствало се много уморено. Цялото тяло го боляло, но не махнало ръката си от отвора.
На разсъмване от там минал свещеник, който се връщал от посещение при болен. Той чул слаби стонове, бързо слязъл долу и видял пребледнялото дете.
– Какво правиш тук? – попитал свещеникът.
– Одържам морето, – едва казало детето.
Свещеникът вдигнал тревога. Дошли хора и пробива в стената бил запълнен, а момчето отнесли в дома му.
Ние живеем в такава долина, където греха, злото и различни пороци със своите мътни води заплашват да залеят всичко. Господ ни призовава да застанем в пролома и да не позволим на тази мръсотия да залее света.

Строяло се 30-етажно офисно здание. По проект в сградата трябвало да има два уникални асансьора, движещи се скорост 6 м/сек. Обикновените асансьори се движат със скорост 1м/сек.

В асансьорите поставили парно, разделено с бетонна стена за безопасност. Не се знае дали така е проектирано или по-късно е решено да се направи по този начин, но стената между шахтите била без нито един отвор.

Защо са необходими изобщо такива отвори?

Построили сградата до горе, дошло време да се вкара асансьорното оборудване. Поставили, окачили, завинтили мега вратите от неръждаема стомана и титан. Включили електроенергията, работи. Свети, жужи, не бие ток. Трябвало вече да изпитат съоръжението…. Свалили кабината на първия етаж и натиснали бутон 30…..

Опитвали ли сте да задържите пръстите си в отвор на края на помпа и то при много бързо натискане на буталото? Получава се много забавен звук…..

С приблизително същия звук били смачкани 20 врати всяка по 1500 евро на по-горните етажи, а на по ниските етажи със звук „шпок“ останалите 10 врати били всмукани навътре в шахтата…….

Две сонди са влезе в орбита след успешния старт от космодрума в Кейп Канаверал. Ракета-носител „Атлас-5“ с горната степен „Кентавър“  е вдигнала сондите в небето сутринта на 30 август.
Работата по пускането на този космически апарати на НАСА е започнало преди 11 години. Изстрелването първоначално е било планирано да се извърши на 23 август 2012, но е отложено три пъти. Причините са разнообразни: технически дефекти, времето и проблеми с наземната инфраструктура.
Сондите ще прекарат две години в космоса. Тяхната цел е да се запознаят с основните процеси, които съществуват в Слънчевата система. Тази програма ще изпълни задачата за събиране на информация за заредени частици, които образуват радиация пояс на Земята. Изследването на този феномен ще помогне по-точно да се предскаже космическото време. По-специално, въздействието на слънчевите бури, които могат да причинят повреди на телекомуникационното оборудване и космическите апарати.
Учените все още малко знаят за радиационния пояс на Земята, въпреки че е бил открит в началото на космическата ера. За първи път са научили за съществуването на пояса през 1958 г. по време на полет на американски сателит „Explorer-1“. Установено е, че високо-енергийни заредени частици, които се натрупват и се запазват в магнитосферата на Земята образуват радиационен пояс.
Той се състои от две части – вътрешни и външни. Първата се намира на 600-12 900 километра от повърхността на Земята и е доста стабилна. Външната се намира на височина 19 000-40 000 километра и е подложена на колебания. Нейният размер под влияние на слънчевият вятър може да се увеличи до 100 пъти. А комуникационите и изследователски сателити попаднали в зоната на външния пояс могат временно да излязат от строя.
Основната загадка е, че не може да се прогнозира поведението на външния радиационен пояс. Той реагира на слънчевата активност, но всеки път по различни начини: расте, свива се или остава статичен. Тъй като радиациония пояс е опасен за космическите кораби, той до сега не е изучен. Сложната електроника в сондите на НАСА, изпратени да изучат радиационния пояс, ще бъде защитени от 9-мм броня. Частици, които са необходими на изследователите за изучаване ще попадат чрез един малък отвор върху специални сензори.
Двете сонди ще се движат по елиптична орбита с различни скорости. Това ще помогне  да се събере повече информация за протоните, йоните и електроните, които се съдържат в радиационния пояс.