Оказва се, че водопади има не само на земята, но и под водата. Нима е възможно това?
Причината за възниквне на водопади под водата е разликата в трмпературата и солеността на отделни части от океана, а също и пропадането на морското дъно.
На такива места водата с по-голяма плътност се стреми към дълбоините и заема мястото на по-малко плътната водна маса. Така се получава водопад.
Съществуват седем дълбоки водопади, който са огромни по своите размери и са значително по-големи от своите земни братя. Възможно е те да са много повече, тъй като океанското дъно все още пази свойте тайни.
Между Австралия и остров Тасмания има дълбок водопад, който е висок повече от 400 метра и има ширина над 150 километра. В него се изливат 30 000 кубиески метра в секунда.
Руски специалисти са открили в Атлантика под водата много по-голям по размери водопад. За сега той се смята за най-големият на планетата. Водопадът разделя Исландия с Гренландия. На разстояние 200 км ледените води на Северния ледовит океан падат в Атлантическия в четирикилометрова издатина. Там се изливат 56 милиона кубически метра в секунда. Това е 350 пъти повече от обема вода, който има пълноводния земен водопад Гуаира.
Даже са се появили идеи за създаване на подводни електроцентрали. Дали това е фантастика или реалност, времето ще покаже.

Много от нас добре помня един епизод от романа на Жул Верн, когато морските пътешественици случайно откриват в стомаха на акула, бутилка с бележка, която бил хвърлил в морето капитан Грант. Дори 150 години по-късно, така постъпвали моряците, изпаднали в беда. Но такава „морска поща“ не е много надеждна.
На бутилката на капитан Грант много ѝ е провървяло. Но останалите бутилки трябвало да плуват в продължение на много години в моретата и океаните.
През 1784, в Тихия океан, потънал японския кораб. 44 моряк намерил убежище на необитаем коралов остров. Един от моряците написал зов за помощ, сложил я в бутилка и я хвърлил в морето.
Станало така, че вълните изхвърлили бутилката на японския бряг и дори близо до родния град на моряка, станал жертва на корабокрушението. Но това се е случило чак през 1934 г., т.е. 150 години по-късно!
През първата половина на XIX век са създадени международни сигнали за бедствие. Корабите стреляли с оръдия и трябвало да размахват определен флаг. А през нощта, било необходимо да се дават сигнални светлини и ракети.
Това е вече една голяма крачка напред, но ако по морските линии край бреговете тези сигнали могат да се видят. Ефективността на техните действия в безкрайните простори на океаните, в новите, малко известни пътища, е практически нула.
През 1986 г. се появило ново ефективно средство за комуникация – радиото. И две години след откриването му великият руски учен Александър Попов обуорудвал с безжичен телеграф първия кораб. Той бил английски плаващ фар. Една година по-късно, когато фарът се сблъскал с парахода „Матюс“, за първи път в историята на корабоплаването е бил изпратен сигнал за бедствие по радиото.
Въпреки това, ясен сигнал на призива за спасение не съществува все още.
На 3 ноември 1906 е била подписана Берлинската радиотелеграфна конвеннция, приела за международен сигнал за бедствие «SOS». SOS – това са през първите три букви от английската фраза „Спасете нашите души“ – Save Our Souls.
От тогава този сигнал е използван от хиляди бедстващи кораби. И всички кораби намиращи се наблизо, заедно бърза да им помогнат.

В Тайланд, туристите се стичат масово на остров Самет в провинция Районг, край бреговете, на който сега е възможно да се наблюдава уникално природно явление. Бистрите води около острова са буквално запълнени с цветни медузи.
Както разказва началникът на Националния парк, който се намира на територията на острова Сумет Саитонг, през август и септември, огромна колония от медузи почти винаги идва по-близко до Самет. Тук има много планктон.  Медузи се хранят с него. Освен това риболова е забранен.
Туристите наемат лодки и се възхищаваме на рядкото зрелище. Къпането в морето, претъпкано медузи, е забранено. Опарването при среща с медузи, може да бъде фатално за къпещия се. Преди няколко седмици на остров Пханган в провинция Сураттани поради изгаряне от медузи пет годишно момче от Франция е починало.

Това е рядко природно явление.
В Далечния Изток се намира Тюленов остров. Там е намерено едно необичайно новородено. То е албинос.
Има необичайна рижа окраска и сини очи.
Изглежда майката го е отхвърлила, а съплемениците му са го изгонили от общноста си.
Когато хората го намерили, то било само. Мъничето имало тъжни очи.
Първоначално го нарекли „най-самотния тюлен в света“, но сега това име не му подхожда.
Намереното мъниче хората не захвърлили, а го изпратили в сочинския делфинариум.
Там тюленчето нарекли Нафаня. Сега то е много щастливо.

Cocos nutifisera solitaria е характерен вид за открито море. Тя е забележителна с това, че нараствайки отделя в корените си отрова, която е смъртоносна за другите палми.

Ето защо и на най-малките островчета има само по една такава палма.

Множеството карикатури изобразяващи безлюдни острови, не минават без палма. И тази интерпретация за изолиран  и самотен май ще излезе вярна.

Мисля си за повечето обезверени хора, които като тази палма излъчват ярост, жлъч и омраза. Така те прогонват хората около себе си. Самотни са, но не дават никой да ги приближи. Решилият се да прескочи тази бариера е залят от вълна на отчаяние и омраза, излъчваща се от самотника.