В Южна Африка в пустинята Намиб обитава търкалящ се паяк.
Негов главен враг е пътната оса. Тя парализира паяка като го ужилва, а след това снася в тялото му яйцата си.
За защита паякът си копае дълбоки дупки.
Ако осата го хване далече от убежището му, той застава на една страна и започва да се търкаля надолу по пясъчната дюна като колело.
Развива скорост до 1 м/с и само за една секунда прави 44 оборота.

Между смокиновите дървета и осите съществува „споразумение“ за взаимопомощ. Осите снасят яйцата си в плодовете на дърветата, от тях се развиват ларви, а оформилите се насекоми опрашват смокинята. Оказало се, че понякога осите не спазвали „договореностите“ си, т. е. не ги опрашвали. Тези „мошеничества“ са наблюдавали учени от Gormell Universiti и STKI.
В своите експерименти, биолозите са оценили действията на шест различни чифта оси и тяхното нежелание за опрашване.
Наблюдателите установили нещо доста интересно. Когато смокинята откривала мошеничеството на осите, ги наказвала, като събаряла незрелите плодове, в които имало яйца или личинки. Падайки на земята заедно с плода, те умирали.
Според експертите, подобни „санкции“ показват дълга еволюция на симбиотичните отношения между два вида. Прозрачният механизъм  за „справедливост“ позволява да се съхрани съюза, като се елиминира възможността за егоистично използване на единия партньор спрямо другия.