Най-известното оръжие на индианците е томахавката. Те я хвърляли или влизали в близък бой с нея.
Томахавката за тях е била символ на войната. Именно от индианците идва израза „да заровим томахавката“, т.е. да прекратим битките.
Узнавайки за този обичай на индианците европейците го кръстосали с друго оръдие символ на мира – тръба.
За да стане това, дръжката на томахавката направили куха, превръщайки в  мунщук, а чашата на тръбата се намирала от другия край на острието.
Такива подаръци били много нужни за индийските вождове, с които колонистите си осигурявали тяхната подкрепа

Към края на Втората световна война нацистките командири осъзнали спешната нужда да се противопоставят на мишките. В град Гамелне започнала разработка на уникално противомишково оръжие – психоактивен мионеокортикален пулсатор, известен като „гемелската тръба“.

Устройството било проектирано като удължена тръба с фуния накрая, от която при работа излизали звукови вълни с различна честота и амплитуда, засягащи централната нервна система на мишките. Енергията за работа била за сметка на оператора, който духал през специален мунщук от другия край.

За обработка на по-големи територии бил разработен много по-тежък вариант, съсроящ се от няколко по-големи тръби. Той се инсталирал на камион и се задвижвал със специален компресор.

Принципа на действие на „гамелската тръба“ е да създаде лъжлив образ за цел в главата на мишката. При изпитанията устройството дало насока на мишките към река Везер. Те наистина я последвали и се издавили.

Гледам лицата на тези момичета по принуда взели в ръцете си оръжие, за да защитават Родината и семействата си. Много от тях няма да държат рожба в ръцете си и няма да погалят детска главичка, защото ще лежат безжизнени в някой окоп.
И за какво е всичко това? Кому е нужно това изтребление? Нима всеки човек, независимо от националност, раса и вероизповедание, няма право на живот и място под слънцето.
Да врагът е победен, пленен от красотата, но с каква цена?

Съвременната цивилизация е много горда от постиженията си в техниката и електрониката. Построени са огромни градове, в които е така удобно да се живее. Многоетажните сгради са изпълнени с разнообразна техника. Движим се с превозни средства, влакове и самолети, които позволяват за няколко часа да достигнем коя да е точка от Земята. Можем лесно да общуваме с хора на стотици километри разстояние.
Напълно автоматизирани линии за производство във фабрики и заводи правят възможно, да не се използва много физически труд. Произвеждат се неограничен брой продукти.
Но с цената на какво сме достигнали всичко това? С какво плащаме този материален комфорт, с който се гордеем?
Днес цивилизацията ни жъне чудовищни плодове от своята безотговорност.
Създадено е ужасно оръжие, способно за няколко минути да унищожи всичко живо на планетата. Горите са намалели напълно. Реките и моретата са се превърнали в отходни ями. Въздухът е отровен от химическите компании и превозните средства. Все повече животни и растения попадат в „Червената книга“.
Честност, откритост, доброта, смирение и състрадание отстъпи място на злото. Светът е пропит от лицемерие, завист, алчност и арогантност. Ненавист и вражда разкъсват човечеството на части.
Като следствие от всичко това са се повили невиждани до сега смъртоносни болести.
Нашата цивилизация няма да загине от космически катастрофи, глобални стихийни бедствия и войни, а от това, че всеки мисли само за себе си, как да вземе, а не да даде на другите.

Двойникът на артистът  Шон Конъри, използвайки приликата  си с артиста, успял да обере  седем банки в Англия. Най-големият му коз, бил невероятният му чар. Касиерките се разтапяли от удоволствие щом го зърнели на гишето си.

Крадецът не се нуждаел от допълнителна  декизировка. Той влизал спокойно в набелязаната банка, дори не носел оръжие.

Заставал пред гишето, усмихвал се и казвал: „Моля дайте ми парите”.

В полициата били разпитани всички „хлътнали касиерки”, попаднали в мрежите на неустоимия крадец. Всички те сматали, че са разговаряли със истинският Шон Конъри и не искали да дават показания срещу своя идол.

Полицаите поставили няколко уловки на находчивия крадец, но той не се хванал в нито една от тях. Явно навреме е усетил заплахата и се е покрил някъде.