Колко може да тежи най-тежката клетка?
Яйце, в което още не е започнал да се формира нов организъм, се явява фактически една единствена клетка – яйцеклетка.
Ако приемем, че най-големите яйца са на щтраусите, а най-голямото от тях достига 2 кг, то това е масата на най-тежката клетка на Земята.
По време на динозаврите, клетките рекордьори тежели много повече.

Независимо от това, че изследването на полезността и вредността на различни храни и тяхното приготвяне, започва едва сега, нашите баби са знаели как да да сготвят месо, така, че то да е полезно за организма.
Изследователи от Университета в Илинойс са открили, че вареното или задушено месо е по-полезни за нашето тяло, отколкото пърженото или приготвеното на грил.
Месо, което е пържено или печено на грил, съдържа крайни продукти, които водят до влошаване работата на сърдечно съдовата система и могат да предизвикат инфаркт.

Има три вида човешки сълзи:базални, рефлексни и емоционални, които се различават по химичен състав.
Базалните сълзи се отделят в малки количества. Те намокрят роговицата и предпазват очите от прах и бактерии.
Вторият тип сълзи се появяват при раздразване на организма. Например, от еднородни частици, изпаренията от лука или сълзотворен газ.
Третият тип сълзи се отнасят към емоциите, както негативни, така и позитивни. Те се отделят, когато човек плаче.
Характерно за тях е, че съдържат специфични хормони пролактин и ACTH в много по-висока концентрация в сравнение с базалните и рефлексните сълзи. Различават се дори и по миризмата.

Практиката потвърждава, че от всички музикотерапии, най-силно въздействие на организма оказва пеенето. Изкуството да пееш, е преди всичко свързано с правилното дишане, което е един от най-важните фактори за здравословен начин на живот.
Отдавна е известно, че пеенето е един от най-добрите дихателни упражнения. Тренира се дихателната мускулатура, диафрагменото дишане,  увеличава се капацитета на белите дробове.
Пеенето е уникална дихателна гимнастика.
Действието на пеенето се е използвало при много народи в борба с разнообразни недъзи. Нашите предци интуитивно разбрали, че в пеенето има голяма лечителна сила, но не могли да обяснят този феномен.
Например , в Древния Египет с помощта на хорово пеене са лекували безсъние. В Древна Гърция Демокрит хвалел пеенето като специфично средство за лекуване на някои видове лудост, а Аристотел и Питагор препоръчвали песни при лечение на душевно болни и обладани.
Славяните са вярвали, че в човека пее неговата душа. За това работата върху звученето, ритъма, дишането, не толкова като техническо изпълнение, осигурява в голяма степен успех в работата по корекцията и формирането на личността. Вероятно сте забелязали, че когато човек е болен, гласът му се изменя и звучи глухо и безцветно.
Някои даже не подозират, че в много случаи е полезно да се пее, дори и да липсва слух или глас. Със собственото си пеене ние можем да въздействаме на болния орган и да му възвръщаме здравето чрез получените вибрации.
Методите на вокалотерапията се използват в целия свят за лечение и профилактика, както на физически така и на психични разтройства: неврози, фобии, депресии, бронхиална астма, главоболия и други.
Пеенето е особено полезно за бременни и бъдещите им деца. Прехода от ниски към високи тонове активизира растежа на органите на детето. Слуховите органи на детето получават необходимата им тренировка и стимулират главния мозък. Известният френски акушер организирал в клиниката си хор от бъдещи майки. За тях били разработени не много трудни вокални упражнения. Това доста добре влияело на бъдещите деца. Те се раждали много по-жизнеспособни, спокойни и силни.
Интересно е, че кореното население на Нова Зеландия – маори имат специални „хорови“ песни, които имали обезболяващ ефект върху раждащите жени.
Музикалният слух може да се тренира и усъвършенства. Колкото по-рано се започне толкова по-добре. Практиката потвърждава, че заетите с пеене деца, по-лесно изговарят някои трудно произносими звука, като „р“ и „ш“.

Всеки от нас е част от вселената. За всеки от нас в тази вселена има място, свое предназначение, което ние изпълняваме. Всички ние сме части на едно цяло, като клетки на организъм.
Но заедно с това всеки от нас се явява малка вселена със своите си закони, принципи и представи.
Всеки човек е уникален, неповторим и по своему прекрасен.
Но ето ви и парадокс: ако сме толкова прекрасни, обичаме красотата във всичките ѝ проявления и  ѝ се наслаждаваме, защо сме така нетърпими един спрямо друг? Защо се държим към хората така, все едно сме завоеватели, а не части от едно цяло?
Опитваме се да наложим своето мнение, обиждаме, когато поведението на другите хора не съответства на нашите очаквания. Критикуваме недостатъците им. И всичко това считаме за правилно, като сме уверени, че тези закони, който действат в нашата малка вселена, са единствено верни за всички….
Когато отидем на гости на някой човек, ние не взимаме нещо без да питаме, не преместваме предметите по свое усмотрение, не критикуваме обстановката. Само наблюдаваме. И даже ако нещо не ни харесва, се отнасяме с търпение към това. Не сме у дома си. Тук не можем да налагаме своите порядки, нямаме право.
Навярно ще се съгласите, че би било глупаво да обиждаме собственика на дома за това, че обстановката и наредбата не съответстват на нашите вкусове или че не ни устройва разположението на стаите. Ние го приемаме такъв, какъвто е.
Ето така трябва да бъдем търпеливи и в общението си с другите. Да разбираме, че другия човек е съвсем друг свят, с други порядки, закони и представи за живота.
Когато ни допускат в своя свят трябва да бъдем много внимателни, да се държим вежливо и доброжелателно, а не като завоеватели. В света на другия човек нищо не ни принадлежи, така че там не можем да променяме нищо. Ние можем да променяме само себе си и своя свят.
За това нека да се отнасяме един към друг с търпение, уважение и разбиране, като не забравяме, че човек е една малка вселена.