За момента в космоса можем да се отправим само по един начин – на борда на космически кораб, изстрелян от повърхността на Земята с помощта на ракета носител. Това е изклщчително скъпо и опасно, за това такова пътуване могат да предприемат здрави хора, преминали специална подготовка.
Алтернатива на космическия кораб и ракетите се явява космическия асансьор, направен от изключително издържливи въжета, свързващи повърхността на земята и специална космическа станция, намираща се на много висока хелиостационарна орбита.
Поради  отсъствие на технологии необходими за изграждането на космически асансьор, тези асансьори все още са обект на научната фантастика.
Въпреки това, благодарение на многочислените групи от учени по целия свят появата на тези технологии се очаква в близкото бъдеще и някои от компаниите вече планират строителство на космически асансьор.
Към тези компании се включва и японската строителна компания Obayashi, представители на която обявяват пред света плановете си да изгради функциониращ космически асансьор до 2050.
Според предварителния проект, космическият асансьор ще се издигне на височина от около 96 000км. На такова голямо разстояние и достатъчно ниска скорост на движение преместването на транспортни капсули в асансьора ще пътуват в едната посока около 7 дни. Но, като се има предвид факта, че този път ще се извършва в сравнително комфортна среда и ще бъде по-безопасно, отколкото в космически кораб, то от такова пътуването в космоса ще се възползват дори и обикновените хора.
От икономическа гледна точка, хора и доставка на товари с помощта на космически асансьор ще бъде много по-изгодно от традиционния метод за стартиране на ракети от повърхността на планетата.
В света все още липсват технологии, които ще направят възможно осъществяването на идеята за космически асансьор в реалност. И най-важната пречка за това е отсъствието на материали, от които да се направят необичайно дълги, леки и изключително здрави кабели, за да издържи натоварванията от движещи се превозни капсули на асансьора и собственото ни тегло.
Ние вече имаме някои нови материали, които са сто пъти по-здрави от стоманата с значително по-ниско специфично тегло. В момента налични технологии позволяват да се произвеждат въглеродни нанотръби с дължина до три сантиметра. От този материал, за съжаление, не е възможно да се направят въжета с голяма дължина. Но поне се надяваме, че скоро ще се появи технология, с която ще бъде възможно да се получат нанотръба или нещо подобно с неограничена дължина, което ще  позволи да се реализират планове на учените.

Американската космическа агенция определи астероид, на който, например, след десет години ще полетят астронавти.
С помощта на телескопа Spitzer учените са открили, че диаметърът на небесно тяло с обознаение MD 2011 е 6 метра, а теглото – 100 тона.
Астероидът има много ниска плътност, за това изследователите смятат, че е кух или или се състои изцяло от купчинки с малки камъни, държани заедно от гравитацията.
НАСА планира да пусне автоматиен апарат, който да улови астероида в специална мрежа, а след това с нея да го „довлече“ на устойчива орбита около Луната. До средата на 2020 г. се планира да се разработи пилотиран космически кораб, който впоследствие ще бъде изпратен на астероида. Решението дали това ще е точния астероид за сега не е оконателно.
Експерти отбелязват, че в списъка са номинирани още няколко астероиди, а списъкът може и да расте. Окончателното решение ще бъде взето до края на 2014 година. Според заместник-директор на НАСА, Уиляма Герстенмайер, проектът ще стане част от подготвителните пилотирани полети на дълги разстояния. В допълнение се очаква, че проучването на астероида, ще гарантира безопасността на Земята от астероидни заплахи.

Експерти от Европейската космическа агенция ESA са създали и тествали капсула можеща да се върне на Земята с образци от марсианската почва и въздуха.
Надеждният, многофункционален контейнер е важна връзка в дълга верига от етапи на безпилотни мисии, които ще вземат проби от почвата и въздуха на Марс и ще се изпращат до Земята.
Контейнерът представлява 23 сантиметрова сфера с тегло 5 кг, изработена от здрави сплави. Той ще съхранява образците в идеално състояние по време на цялата мисия. Ще поддържа температура минус десет градуса Целзий и ще има пълна херметичност.
Мисията ще бъде безпрецедентно трудна. Първоначално контейнерът за образците ще се приземи на повърхността на Марс близо до марсохода, който ще го натовари с най–интересните образци.
Следващата стъпка ще бъде изходното устройство с контейнера се изведе в орбитата на Марс, където след няколко дни ще се прикачи към орбитален апарат. За да се опрости процеса на сближение, контейнерът ще бъде снабден с радиомаяк и лазарен радар.  Преди изпращане на Земята, контейнерът се поставя в друга, по-голяма, защитена затворена кутия, която ще бъде изпратена в атмосферата на Земята.
Тъй като е налице възможността, марсианските проби да съдържат живи организми, контейнерът ще има възможно най-висока защита от разхерметизиране, за предотвратяване на контакт на пробите с биосферата на Земята.
Слизане в атмосферата на Земята също ще бъде трудно. В ESA вярват , че парашутите не са надеждни за кацане, така че  контейнера с пробите трябва да премине на аварийно кацане, т.е. падне с голяма скорост. Намаляване на скоростта на капсулата  ще става с топлинен аеродинамичен екран.

Преди известно време имаше слухове, че НАСА разработва начин за обемен печат при нулева гравитация . Сега най-накрая е обявено, за какво е нужно това на агенцията.
Партньорът на НАСА, компанията Tethers Unlimited се занимава с технологии, които в бъдеще ще позволяват на група от паякообразни роботи да печатат космически кораби направо в космоса.
Този проект се нарича SpiderFab. В неговите рамки механизмите ще маневрират в безвъздушното пространство, създавайки структури и полимери, който в крайна сметка ще бъдат сглобени в космически кораб.
Това ще намали значително цената на устройството, тъй като то не трябва да се извежда в орбита. Технологията също така ще помогне за изграждане на много по-голям космически кораби, отколкото е било възможно преди .
За сега проекта е в застой, защото са нужни още средства.

Астрономите от Масачузетския технологичен институт са открили с телескопа „Кеплер“ екзопланета, която прави пълен оборот около звездата си за 8,5 часа. Това е една от „най-бързата“ известни до сега, със земна маса, планети.
Планетата, наречена Kepler 78b, се намира на 700 светлинни години от Земята. Тя се движи по орбита 40 пъти по-малка от орбитата на Меркурий – радиусът на орбитата е само три пъти по-голям от радиуса на звездата. Екзопланетата винаги е насочена към звездата само с едната си страна, температурата на която, според изчисленията на физиците, е около три хиляди градуса по Целзий. Очевидно е, че повърхността й е постоянно покрита с не изстинала лава.
За откриването на Kepler 78b, учените са направили промени в процедурата за откриване на яркостната характеристика при попадение, която обикновено говори за транзит на планета на фона на звездите.  Създаденият от авторите алгоритъма е специално насочена към намиране на бързо въртяща се маса на планета от земен тип. Алгоритъмът е позволил на учените не само да уловят сигнал, което показва наличието на извън слънчеви планети, но и да видят данните в пиковата светлината на самата звезда. Този пик, според учените, може да е в резултат от отразяване на светлината на звездата или активна радиация от горещата повърхност на Kepler 78b.
За търсене на планети телескоп „Кеплер“ използва така наречения метод на транзит. Това предполага търсенето на периодични спадове в яркостта на звездите, които се дължат на преминаването на планети през диска на звездата.
По време на работа, „Кеплер“ непрекъснато е наблюдавал сиянието на около 150 000 звезди в тесен прозорец на небето до съзвездието Лира. През май, на телескопа е отказал втория жироскоп, в резултат на което прибора е престанал да получава данни. Но „Кеплер“ е събрал много информация за светимостта, така че астрономи могат да продължат да търсят нови екзопланети в архивираните данни.