Когато македонският цар се готвел да нападне гръцката република, един оратор от Атина казал:
– О, мъже атиняни! Филип не е силен, поради многото си сила, а заради нашата слабост.
Когато Крум завоювал аварите, попитал един от заробените:
– Кои са главните причини, за да пропадне царството ви?
Отговорът бил:
– Истинските причини, които събориха царството ни, доста силно влияеха в държавата ни и това са нашите страсти. Страстите, които ни обричат на робуване и зависимост.

Политиката е била и си остава мръсна работа. В нея не можеш да останеш на повърхността, ако не усвоиш изкуството да говориш каквото е угодно с „честно изражение“ на лицето. Тази особеност се е проявявала във властта от незапомнени времена.
Един от най-ярките действащи фигури от такъв род бил древногръцкият оратор и пълководец Алкивиад, който е известен с това, че по време на Пелопонеската война два пъти е пребягал през линията на боевете.
От начало той бил  от страната на Атина и по всякакъв начин подклаждал и провокирал подновяването на военните действия срещу Спарта, а след това, страхувайки се от разследване на някои негови действия, побягнал към спартанците, които до скоро наричал свои врагове.
Алкивиад съобщил на спартанските военачалници някои ценни сведения, които едва не довели до поражението на Атина, но когато завистници от средата на спартанците едва не го убили, той отново станал верен атинянин.