На пет години е добре да започнеш да четеш Писанието, на десет да го изучаваш. На тринадесет години е добре да упражняваш наученото в правене на добри дела.
На осемнадесет да се ожениш, на двадесет кариера да започнеш, та на тридесет със сила да се сдобиеш.
На четиридесет опит да имаш, на педесет съвет да дадеш, на шесдесет с мъдрост и зрелост да се открояваш.
На седемдесет начело на общност да застанеш, на осемдесет духовна сила да добиеш, на деветдесет със смирение да се изпълниш и от себе си да се отречеш. На сто със съвършена благодат да се сдобиеш.

Когато сметна, че е настъпило благоприятно време, той се наведе към двамата мъже и заговори доверително:
— Голяма, много голяма работа….,— той умееше да сниши гласа си до необходимото, — но каквото ви кажа тук, между нас да си остане.
Нито работата беше голяма, нито бе нужно да се забулва с такава тайна, но Петър, така се казваше „известителя“, знаеше от дълъг опит, че такова думи винаги предразполагат събеседниците. Успя и сега. Двамата мъже кимнаха в потвърждение и наостриха уши.
— Днес минаха двама монаси, — продължи все така Петър. — И знаете ли какво носеха? …..Носеха мощите на света Петка.
— А, това ли било — нехайно рече Пепо и пренебрежително се облегна на стола. Но Тодор прочут с набожността си, каза нетърпеливо:
— Разказвай, разказвай нататък.
Петър се поколеба за миг. Дали да се престори на обиден и да се нацупи, но веднага се отказа.  Това нямаше да му донесе нищо.
— Нима не сте чували коя е света Петка? — продължи все така шепнешком.  — Преди една неделя игумена на нашия манастир сънувал чуден сън. Явил му се Дух божи, целият окъпан в неземна светлина, и с глас на медна тръба му казал: “ Иска ли да облекчи страдащите, да върне здравето на болните?  Тогава отиди на това и това пусто място и там изрови костите на света Петка“. На утрото игуменът повел братята от манастира, поръсил мястото със светена вода и щом копнали, разнесъл се звук на камбани и изведнъж пред тях се появили костите на светицата. И знаете ли какво чудо станало? Едва понесли мощите и насреща им — болна жена. Още от дете краката й били изсъхнали, после и лош цирей ослепил едното й око. Тя помолила за благослов. А те й дали да докосне с пръстите си свещените останки. И щом се допряла до тях, сляпото око на жената прогледнало, болните й нозе се изцерили и тя се изправила на тях.
Петър  без особена мъка съчини тази история, но после осъзна, че Пепо и Тодор бяха яки и здрави мъже, та  трябваше да измисли нещо по-засукано:
— Сто крачки по-нататък — ново чудо. Срещнали един отчаян човек  Някакви шмекери го изиграли, та изгубил всичко  и сега бил решил да посегне на живота си. И на него дали да се допре до костите.
— И веднага в джоба му се появили две кесии пълни с пари — през смях завърши вместо него Пепо. — Или може да са били три, а?
Без да губи самообладание Петър попита:
— И до твоите уши ли стигна разказът за тези чудеса?
Пепо троснато рече:
— И каква костичка ти оставиха тези монаси?
— Ей тази, най-мъничката. — Петър показа кутрето си. — Река от сълзи пролях, за да измоля една костичка да ми дадат. Е, склониха, но ми заповядаха за по-малко от хиляда лева да не я давам.
Тодор се прекръсти набожно, но Пепо се изсмя.
— Искаш ли пък сега аз да ти разкажа една история, Петре? Слушай, тя  по нищо не отстъпва на твоята, ще видиш. Едно птиченце ми каза, че във вторник, когато копаели гроб за баба Димитра там се навъртал и някакъв божи човек. Случило се, че извадили от земята няколко стари кости. „Божият служител“ ги събрал всичките и още на часа ги нарекъл: „Тази ще е от света Филомена, тази — от света Варвара, тази пък… от света Петка…
Цялата злоба, натрупана в Петър, избухна изведнъж. Той скочи, брада му трепереше от гняв, а очите му мятаха светкавици:
— Анатема на онзи, който дръзне да похули слугите Христови…
— По-кротко, по-кротко с анатемите, Петре — рече уж незлобливо Пепо, но имаше нещо в думите му, което подплаши Петър и  той грабна шапката си и набързо излезе навън.

Един мъдрец седял под едно дърво. При него дошъл велик философ. Мъдрецът бил много стар и скоро щял да напусне земята.
Философа го попитал:
– Казаха ми, че всичко знаете?
Мъдрецът взел няколко листа в ръката си и попитал философа:
– Как мислите, колко листа имам в ръката си? Повече ли са отколкото тези в гората?
Цялата гора била пълна със сухи листа. Вятърът духал навсякъде, а сухите листа под негово ръководство творели чудна музика. Философът погледнал нагоре и казал:
– Що за въпрос? Как можете да имате повече листа в ръката си , отколкото са в гората? Вие държите няколко, а в гората има милиони.
Тогава мъдрецът казал:
– Това което съм говорил досега  е колкото листата в моята ръка, а това, което не съм могъл да изкажа са всички тези сухи листа в гората.
Философът възкликнал:
– Тогава още един въпрос. Защо не сте изказали всичко това?
Мъдрецът отговорил:
– Защото това няма да ви помогне. Дори и да исках да изкажа всичко това, нямаше да мога да го направя. За да усвои и научи нещо човек, трябва да го преживее. Знанието идва от опита и преосмислянето му.

Мина времето, когато сутрин чувстваше заряд от бодрост и бързаше да започне деня изпълнен с планове и постижения. Тогава той смяташе, че сънят е загуба на време и спеше само по необходимост.
Малко завиждаше на хората, който се оплакваха от безсъние. Недоумяваше: „Как можеш да страдаш от факта, че живота ти дава допълнително време?“
Времето никога не стига…
Сега той се убеди от собствен опит, че количеството време, не означава  качествено такова….
Както бе казал един поет: “ Ние живеем в едно безвремие…“

Ако вашата компания е готова да експериментира, направете следния опит.
нека един от вас се изправи. Да протегне ръката си с дланта надолу. Сега натиснете с два пръста върху горната част на китката. Тя ще се съпротивлява, искайки да задържи дланта хоризонтално.
Сега под единия крак подложете няколко дебели книги, така че единият крак да бъде по-високо от другия на 20-30 сантиметра. Пробвайте да натиснете отново по дланта. Съпротивлението е изчезнало и ръката леко се спуска надолу.
Според мнението на един от специалистите от медицинския център в Калифорния, при различна височина на опората на краката гръбначния мозък леко се деформира и подсъзнанието „смята“, че това е опасно, затова отслабва контрола на несъществени по негово мнение въздействия.