Три годишно момче, жертва на война в Сирия, шокира света. Това е последната му снимка в болницата, където лекарите са се опитвали да спрат множеството вътрешни кръвоизливи.
Въпреки, че детето било само на 3 години, то чувствало, че умира. Преди да почине, детето през сълзи казало:
– От всички вас ще се оплача на Бога, всичко ще Му разкажа ….
В продължение на няколко дни в болницата лекарите са били свидетели на невероятна трагедия, а от силните думи на детето изпаднали в шок …
Ето това е ужасната дан, която събират ненаситните людоеди, управляващи еднополюсния свят.
Това вече не е ритуал, а икономическо обосновано жертвоприношение, положено на олтара на изгодата и благополучието.
Палачите на деца са загубили ума си от вида на кръвта на своите невинни жертви. Те са опиянени от чуждата мъка и болка.

След дълги години на експериментиране един изобретател открил начин да запалва огън.

Той се отправил към заснежения северен край. Там научил аборигените да да си палят огън. Разяснил им преимуществата и изгодите, които им давал огъня. Аборигените така се заинтересували от нововъведението, че забравили да благодарят на изобретателя, който изведнъж изчезнал незабелязано.

Изобретателят бил изключителен човек. Той съвсем не се стремял да го помнят и почитат. Искал единствено хората да се възползват от неговото изобретение.

Следващото племе се заинтересувало от изобретението не по-малко от първото. Въпреки това местните шамани завидели на авторитета на чужденеца, който той си завоювал сред народа. Един ден го нападнали и го убили.

За да се избегне всякакво подозрение, че те са го убили, издигнали портрета на великия изобретател над главния олтар на храма. По случай смъртта му била написана специална литургия, в която се упоменавало името му и се обещавало да се увековечи.

Особено внимание се отделяло на това, да не се пропусне или измени нито един параграф от литургията. Инструментите за произвеждане на огън били поставени в специална кутия. Светите отци заявили, че тази реликва ще допринесе за излекуването на всеки вярващ, само като положи ръце върху нея.

Главният свещеник поел отговорността да събере материали за живота на изобретателя. Събраният сборник с материали придобил силата на свещена книга. Безграничната любов и доброта на изобретателят се представяли като пример за подражание. Всячески се възхвалявали неговите славни дела, а неговата свръхестествена природа станала обект на поклонение.

Свещениците взимали всички мерки, книгата да се съхрани за бъдещите поколения. Самите те авторитетно интерпретирали смисъла на идеите му, значимостта на праведния му живот и неговата смърт. Духовниците безжалостно екзекутирали или изгонвали от църквата всеки, който изкривявал тяхното учение.

Хората така се боели да нарушат всичките религиозни предписания, че нацяло забравили, как се запалва огън.

Защо в стените на много средновековни църкви имало малки ниши?
В средновековните църкви на Западна Европа имало специални ниши в стената, в които можело да се слуша всичко ставащо вътре и да се вижда олтара.
Това се правело, за да могат прокажените и други болни, а също и отлъчени от църквата, да виждат службата и да не се лишават от духовна утеха.

„Сватбеният марш“ от Менделсон получил старт в живота на една кралската сватба.
Международно признатия „Сватбен марш“ от Феликс Менделсон е написан през 1843 г. за спектакъла „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир, но тогава не е получил голяма известност.
Петнадесет години по-късно се случило събитие, което станало съдбоносно за това произведение.
Английската принцеса Виктория Аделгейт при подготовката си за сватбата си с  принца на Прусия Фридрих Вилхелм IV много сериозно се отнесла към избора на музика за извършване на церемонията.
Тя лично избрала два марша. Единият от тях звучал на 25 януари 1858 г., когато водели седемнадесет годишната булка към олтара. Това бил „Сватбеният хор“ от операта „Лоенгрин“ на Вагнер.
В църквата съпрузите влезли при тържествените звуци на музиката от спектакъла „Сън в лятна нощ“.
От този ден тази музика на Менделсон станала най-популярния сватбен марш.

Уникално откритие беше направено по време на разкопки на израелски археолози в Тел Моса 8 км западно от Ерусалим.
В хода на работата, извършена за изграждане на нов участък от магистралата, свързваща Тел Авив с Ерусалим, са намерили останките от храма, както и няколко свещените съдове.
Сред находките е била и глинени човешки фигури. Една от тях показва брадат мъж. Предназначението на тези фигури е неизвестно.
Района Тел Мец представлява голям интерес за археолозите. Разкопку тук се провеждат от 90-те години на миналия век, През това време са открити много уникални артефакти.
Изследователите смятат, че това място е древно селище, споменати в книгата на Исус Навин. В тази област са открити останки от складове и зърнохранилища.
През последните разкопки, археолозите са намерили храм с масивни стени. Той имал широк вход, ориентиран на изток. В двора на храма се намира квадратна структура, навярно това е бил олтар.
Наблизо са открити глинени съдове, фрагментни чаши и глинени фигурки на животни и хора,