Човечеството за последните 50 години е унищожило 90% от всички световните  рибни запаси.
22% от известните риболовни райони на океана са абсолютно изчерпани, а друг 44% са на ръба на изтощението.
При риболов всяка година ние изхвърляме от мрежите обратно в морето 27 милиона тона други животни, в нежизнеспособно състояние.
Морското дъно в много райони така е изорано, че нищо не може да живее на него.
През последните 50 години, човекът е унищожил 70% от горите в света.
Около 30% от останали все още гори са раздробени на части и изсичането им става със скорост от 50 квадратни мили на година.
Над 45 000 езера са вече унищожени.
Химическа промишленост ежегодно произвежда повече от 100 милиона тона от 70 хиляди различни органични съединения, към които всяка година се добавят около хиляди нови вещества. Само една малка част от тези химикали старателно се тества, за да се гарантира безопасността на човека и околната среда.
През последните 50 години, човек е унищожил една четвърт от всички видове птици, 11% от останалите са на ръба на изчезване. Изчезване заплашва и 18 процента от всички видове бозайници, 5 процента риби и 8 процента от растителните видове.
Кораловите рифове, най-разнообразните водните системи в света страдат от прекомерен риболов, замърсяване, епидемични заболявания и покачването на температурите.
Общо 30% от всички известни ресурси на планетата са изразходвани.

Масафуни Нагасаки бил фотограф. Работел в развлекателната индустрия. Но нормите установени в обществото, отблъсквали свободолюбивият му характер.
Тогава той решил да напусна света, отдалечавайки се далеч от хората.
Вече 20 години Масафуни живее на остров Сотобанари, край западния бряг на остров Ириомоте, префектура Окинава.
Храни се доброволно с Робинзонов ориз, пие дъждовна вода, която събира в съдове по целия остров.
Облича се само веднъж в седмицата, когато се качва на лодката и отива да си вземе ориз от най-близкото селище, което се намира на час разстояние през океана.
Пари му давали роднините.
Целта на своето доброволно отшелничество на острова Нагасаки определя така:
– Да намериш място къде да умреш е много важно, а аз реших да намеря мир тук.

Когато американците открили златни мини в Аляска, хиляди златотърсачи се стекли натам. Пътят до там бил дълъг и труден. Той минавал през океана, след това по сушата и накрая през големите заснежените планини.
В златните мини също било много трудно, защото заради силния студ, дори и през лятото било необходимо да се затопли замръзналата почва с огъня. Трябвало да живеят в набързо построени колиби, дори и пещери. Храна, облекло и оборудване за добиване на златото били много скъпи. И въпреки всичко това, идвали все повече и повече хора, а животът постепенно се нагаждал.
Колко малко хора се стремят да се обогатят с истински духовни ценности?
Божието слово е повече от чисто злато. То не е оттатък океана, нито зад снежните планини. Не трябва да се прилагат много усилия, за да се намери. То открива пътя към истинското щастие и вечния живот в небесната обител.
Колко странно е, че малко хора се стремят да придобият тези скъпоценни съкровища.
Божието слово очиства ума и сърцето, помага на човек да умре за света и да оживее за Христос. То води към богопознание и самопознание, приучва ни към истинска любов спрямо ближния.
Колкото повече християнина изпълнява Божието слово, толкова душата му се очиства и той разбира най-големите тайни.

Една американска компания се готви за нов всемирен потоп. Но може би те имат и друга идея. Когато планетата се пренасели и хората станат прекалено много, конструкторите от тази фирма са предложили свой „Кораб на свободата“.
Това е името, дадено на новия бъдеще плаващ град, в който, според предварителните оценки, могат да живеят 50 хиляди души, а ще остане място и за гостите.
„Кораб на свободата “ ще се състои от 25 етажа, в които ще се побере всичко необходимо за градския обитател: училища, летища, паркове, музеи, търговски центрове, болници и други.
Плаващият град ще тежи 2,700 милиона тона, толкова много, че на теория, никога няма да бъде в състояние да акостира. Оказва се, че той завинаги ще плава някъде в океана.
Градът ще се захранва със слънчеви батерии и енергията на вълните. На всеки две години корабът ще обикаля света.
И разбира се, това ще бъде най -големият кораб в света, ако го построят някога. Сега представителите на фирмата, разработващи проекта в продължение на няколко години, търси пари, за да осъществят мечтите си в реалност.

Остров Муостах в Лаптево море може в продължение на 100 години да се разпадне на части и да потъне, заради топенето на ледовете, закрепващи почвата. Това е отчасти свързано с окислението на океана.
Целия остров в близко време може да потъне. Това е една от проявите на ерозията, активизирали се по бреговете на Източен Сибир.
Учените отбелязват покачването на летните температури и увеличаване на продължителността на топлото време в района. Освен това морето остава за по-дълго време свободно от леда. Остров Муостах губи 10-20 метра от бреговете си, за последните 60 години неговата площ е намаляла с четвърт. Ако скоростта на унищожаването остане непроменена, островът ще изчезне напълно до началото на следващия век.
Според учените затоплянето в Арктика идва от „ефект на доминото“, едно явление е ключ към друго. При разрушаване на почвата се отделя въглероден двуокис, който попада в океана и окислява водата му, а това води до по-нататъшно разрушаване на почвата. Колкото по-дълго морето остава непокрито с лед, толкова повече топлина натрупва.
Разположен 45 км източно от залива Тикси Муостах е необитаем остров, това е ивица земя, дълга около 7 км с ширина 500 м. Дебелината на почвения слой е по-малко от метър. Всичко останало е монолитен лед с фрагменти от скали. През целият ХХ век острова се използва активно от полярни изследователи като база.