На теория знаем всичко за миражите. Учените могат да разкажат всичко за появата им. Но да се видят на практика не е много лесно, поради факта, че миражите не се появяват при поискване. Тяхното появяване е непредсказуемо.
Господарката на този мистериозен феномен според легендата е Фата Моргана, митично същество, което живее на дъното на океана и заблуждава пътешествениците чрез призрачни явления. Необикновеното явление на миражите с характерния изкривен образ на предметите също се казва Фата Моргана.
Миражът е оптично явление, което възниква в атмосферата. Това е отражение на светлината между различните слоеве на въздуха, които се различават по плътност.
В историята има примери за такива прости миражи като образ на вода по пътя, в полето или пустинята. Имало е случай, когато множество хора са видели голям град, висящ в небетео.
Миражи хората са виждали още в древността. Най-забележителните описани от тогава са миражите в Палестина, видени от кръстоносците. Ето, например, египтяните са вярвали, че миража е образ на това, което го няма вече  в света нещо, което е съществувало и е изчезнал от лицето на земята.
В планините много рядко, при стечение на определени условия, можеш да видиш „изкривен себе си“ на много близко разстояние. Това явление се обяснява с наличието на „стояща“ водна пара във въздуха.
Интересното е, че най- ярки и ясни миражи не се среща в пустинята, както обикновено се смята, а в условията на краен студ. Аляска днес е едно от най-добрите места за поява на миражи. Там е създадена група по изучаване на това явление, която записва всичко открито в специален дневник.
Във физиката това явление е известно като процес на пречупване, рефракция. При него светлините лъчи се изкривяват от топлата към студената страна. Това се случва приблизително по следния начин: лъчите на светлината идват от небето към земята, а след това се изкривяват и се отласкват от повърхността в страни от очите. Оказва се, че виждаме небето, само че много по-ниско, отколкото е в действителност. А ефектите на движение и преливане са причинени от нееднородни топли потоци, идващи от топлата повърхност.

Ураганите могат да бъдат спрени, твърдят учени от Станфордския университет. Те провели компютърни симулации, които показали, че поставянето на огромни вятърни турбини в океана, близо до Ню Орлианс, ще отслаби урагана Катрина с 79 %. Поставяне на турбини в близост до Ню Йорк ще намали въздействието на урагана Сенди с 34%.
Ако такъв проект се осъществи, той ще бъде грандиозен.  За него ще се изискват 78 000 турбини на височина 100 м, с дължина на лопатките 127 метра. Монтажа ще се извърши върху площ от 35 000 кв. м. км и турбините ще бъдат на разстояние 650 метра една от друга.
Всичко това може да изглежда като мираж и лудост, но според учените, тези вятърни електростанции ще се отплати с течение на времето. Освен да отслабват урагани, огромните масиви ще позволят да се закрият опасни за околната среда ядрените и други електроцентрали.
Освен това изчисленията показват, че проектът ще бъде по-практичен.  Властите в Ню Йорк възнамеряват да изградят вълноломи на обща стойност 20 милиарда. За разлика от тях, ветрените турбини не само че са по-ефективни, но могат да донесат и известна печалба.
Поставянето на турбините в океана е обосновано. Първо, ветрове там духат непрекъснато. Второ, особеностите за формиране и движение на бурите ще помогне постепенно да се подтисне силата на бурята в резултат, на което урагана не може да атакува с пълна мощност електростанцията. В лабораторията на Националния център за възобновяема енергия се търси начини за укрепване на кулите и перките.
Разбира се, всички изводи се основават само на теоретични изчисления. Дали този проект има бъдеще трудно е да се каже.

Човечеството за последните 50 години е унищожило 90% от всички световните  рибни запаси.
22% от известните риболовни райони на океана са абсолютно изчерпани, а друг 44% са на ръба на изтощението.
При риболов всяка година ние изхвърляме от мрежите обратно в морето 27 милиона тона други животни, в нежизнеспособно състояние.
Морското дъно в много райони така е изорано, че нищо не може да живее на него.
През последните 50 години, човекът е унищожил 70% от горите в света.
Около 30% от останали все още гори са раздробени на части и изсичането им става със скорост от 50 квадратни мили на година.
Над 45 000 езера са вече унищожени.
Химическа промишленост ежегодно произвежда повече от 100 милиона тона от 70 хиляди различни органични съединения, към които всяка година се добавят около хиляди нови вещества. Само една малка част от тези химикали старателно се тества, за да се гарантира безопасността на човека и околната среда.
През последните 50 години, човек е унищожил една четвърт от всички видове птици, 11% от останалите са на ръба на изчезване. Изчезване заплашва и 18 процента от всички видове бозайници, 5 процента риби и 8 процента от растителните видове.
Кораловите рифове, най-разнообразните водните системи в света страдат от прекомерен риболов, замърсяване, епидемични заболявания и покачването на температурите.
Общо 30% от всички известни ресурси на планетата са изразходвани.

Масафуни Нагасаки бил фотограф. Работел в развлекателната индустрия. Но нормите установени в обществото, отблъсквали свободолюбивият му характер.
Тогава той решил да напусна света, отдалечавайки се далеч от хората.
Вече 20 години Масафуни живее на остров Сотобанари, край западния бряг на остров Ириомоте, префектура Окинава.
Храни се доброволно с Робинзонов ориз, пие дъждовна вода, която събира в съдове по целия остров.
Облича се само веднъж в седмицата, когато се качва на лодката и отива да си вземе ориз от най-близкото селище, което се намира на час разстояние през океана.
Пари му давали роднините.
Целта на своето доброволно отшелничество на острова Нагасаки определя така:
– Да намериш място къде да умреш е много важно, а аз реших да намеря мир тук.

Когато американците открили златни мини в Аляска, хиляди златотърсачи се стекли натам. Пътят до там бил дълъг и труден. Той минавал през океана, след това по сушата и накрая през големите заснежените планини.
В златните мини също било много трудно, защото заради силния студ, дори и през лятото било необходимо да се затопли замръзналата почва с огъня. Трябвало да живеят в набързо построени колиби, дори и пещери. Храна, облекло и оборудване за добиване на златото били много скъпи. И въпреки всичко това, идвали все повече и повече хора, а животът постепенно се нагаждал.
Колко малко хора се стремят да се обогатят с истински духовни ценности?
Божието слово е повече от чисто злато. То не е оттатък океана, нито зад снежните планини. Не трябва да се прилагат много усилия, за да се намери. То открива пътя към истинското щастие и вечния живот в небесната обител.
Колко странно е, че малко хора се стремят да придобият тези скъпоценни съкровища.
Божието слово очиства ума и сърцето, помага на човек да умре за света и да оживее за Христос. То води към богопознание и самопознание, приучва ни към истинска любов спрямо ближния.
Колкото повече християнина изпълнява Божието слово, толкова душата му се очиства и той разбира най-големите тайни.