– Шефе, искам да ви кажа, че моята заплата не отговаря на възможностите ми.

– Зная, но не бих искал ви оставя гладна.

През 1958г. Патриция Хароски, която работела като секретарка в една застрахователна компания, предложила нов празник – Ден на началника.
През 1962 г. този празник официално е одобрен от губернатора на щата Илинойс. Първоначалната идея била, работниците да поздравяват своите началници, да им благодарят, че през годината са били честни и добри към тях.
Традицията да се празнува този ден е поддържана в много страни. В този ден трябва да си спомним, че ръководител-това е професия, че работи без отдих, отговорно и за благополучието на подчинените.
Запомнете, шефа преди всичко е човек. Той също има своите недостатъци, както и ние. Защо ли в такива случаи виждаме само неговите?
Празникът е повод да поднесете подарък на ръководителя си, за да изразите уважение и благодарност.
Е, за мотивите при поднасяне на подаръка и майсторската физиономия, която ще лепнете при това, няма да говорим. Какво пък, за някои това е време за растеж в службата и получаване на бъдещи облаги.
Празникът си е празник. Подаръците и уважението са на място, ако ги поднасяте искрено.
Ако не уважавате човека, просто не си правете труда.

Съвременни руски писатели са създали алтернативен учебник по литература, Всеки писател, участващ в създаването на учебника е избрал от училищната програма своя любим автор и е написал статия за него.
В учебника са включени 42 статии. Забележително е, че за Цветаева, Некрасов и Маяковски са били написани по две статии.
В издателството са отбелязали, че всички материали, освен статията на Максим Кантор за Маяковси, са написани специално за целта.
Учебника е написан с цел да допълни съществуващите учебници по литература. Одобрение на учебника от Министерството на образованието и културата за сега няма.
Питам се: „Ако нашите писатели се организират да създадат учебник по литература, доколко той ще въздейства на учащите се, за да прочетат поне едно литературно произведение от задължителните“?