Сега Христос е скрит от нашия поглед, но Святият Дъх живее в нашите сърца. Днес трябва да „ходим с вяра, а не с виждане“. В бъдеще ще „Го видим както е“.

Първото идване на Христос беше тихо, почти незабележимо – обикновени ясли, прости овчари, незначителен ъгъл в Римската империя…..

Второто пришествие ще бъде славно и явно за всички.  Той ще се яви придружен от ангели, ще усмири враговете и ще подчини цялата земя.

Как лесно загърбваме и забравяме вечните обещания, за нещо, което няма стойност.
Настоящето ни изглежда реално, а бъдещето илюзорно. Но всъщност всичко е на обратно.
Не позволявайте на суетното настояще да ви обземе. Вместо това „търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бог“.

Вера дежуреше на Рождество в онкологичния център. Тя бе подпряла главата с ръка върху масата и тихо шепнеше:
– Това е Твоето Рождество, Христе Боже наш …..
Вятарът отнася песента на рождествената камбана и тя почти не се чуваха, но радостния ѝ звън се долавяше от празничната атмосфера.
Наблизо блестят прозорците на бизнес центъра с кули като на замък от приказките. Приличащ на сцена от Рождество но без младенеца, Мария, Йосиф и овчарите…
Наоколо е толкова тихо.
Вера обръща глава и поглежда към нейните „братя“ по Рождество Веско, чичо Кольо, Мира, ……
Оправя им възглавниците, завива ги и се вслушва в празника, в който Исус им е дарен на нея и на тях.
Кашлица, хрипове, стенание и мирис на борови иглички. Божия Син не се бави да изпрати утеха и надежда. Неговата любов изпълва със светлина всяко тъмно ъгълче.
А устните на Вера продължават да мълвят:
– На тебе слава, Слънце на Правдата.

Христос дойде на света да спаси всички хора: богати и бедни, черни и бели, образовани и неграмотни, мъдри и прости.
Когато на Земята се е родил Божият Син, първи са дошли да го почетат овчарите. Обикновени хора, стоящи в дъното на социалната стълбица, необразовани и неграмотни. След тях дошли влъхвите – мъдреците. Хора от далечни страни, богати и уважавани.
Бог ги е довел във Витлеем. Едните били призовани от ангелите, а другите следвали чудната звезда.
Спасителят дойде за всички хора. Всеки човек, макар и да не осъзнава, има нужда от Божието прощение и обновяване на живота си.
Не е важно какво място заемаш в обществото, ти се нуждаеш от Христос. Няма значение какво си успял да постигнеш до сега, Той те обича и чака.
С Бога можеш да направиш много повече и да осмислиш истински живота си.

В тунизийската пустиня като мираж се появило голямо пространство с тюркоазена вода и то само за една минута на място, където преди е имало само горещ пясък.
За местните жители, изгарящи от четиридесетградусова температура,  това било голямо изкушение, тък като това им давало възможност да се поразхладят. Много скоро всички опасения по повод тайнствения басейн били преодолени.
Стотици хора бързо се спуснали към езерото, което станало известно като Лак де Гафса или Гафса. Край езерото се появил плаж. Хората запонали да се къпят, гмуркат и да скачат от скалите в езерото, без да обръщат внимание на предупрежденията, че водата може да бъдат замърсени с канцерогенни химикали, да съдържат патогенни бактерии или дори да бъде радиоактивно замърсена. Дори и след като водата станала мътно зелена, хората продължавали да пристигат на тълпи.
– Някои казват, че това е чудо, а други го наричат инцидентно проклятие,  – казва Лахдар Соуид, тунизиец журналист.
През първите няколко дни, водата е била кристално чиста, имала е тюркоазен цвят. Сега тя е зелена и пълна с водорасли, което означава, че езерото не се пълни с повече вода.
Възникналото езеро е открито от трима овчари.
Смята се, че то е дълбоко 18 метра и се разпростира върху площ от един хектар.
Местните геолози предполагат, че езерото се е появило в следствие на сеизмична активност. Възможно е, да е възникнал пробив над нивото на подпочвените води, който е открил проход на водата към повърхността на скалата.
Други предполагат, че каньонът просто се е образувал от събралата се дъждовна вода.

Лимож е район, който се намира в Централна Франция. Според драматургът Жан Жирду от него „произхождат повече папи и по-малко любовници, отколкото от кое да е друго място на земята“.

Градът се намира между Поатие и Перижо и е древен център на френската цивилизация, родно място на художника Огюст Реноар и на Етиен дьо Силует, на когото са кръстени рисунките в контури.

„Лимузен“ се наричат местните жители на старата френска провинция Лимужо, а първият луксозен автомобил се нарича лимузина, защото напомня за уюта и топлината на наметката, която носят овчарите в този край.

Някогашните жители на Лимож са си останали майстори на рисунките върху емайл занаят, който е претърпял временен упадък към средата на 19 век.