Един проповедник се срещнал с човек, който твърдял:
– Грешният човек в мен е умрял.
Заинтригуван проповедникът поканил човекът на обяд у дома си. Когато били на масата, домакинът имал търпението да изслуша разсъжденията на госта си от началото до края.
Изведнъж проповедникът взел чашата с водата от масата и я плиснал в лицето на събеседника си.
Естествено това много възмутило госта и той доста рязко и с неприлични думи, изразил своето недоволство.
Тогава проповедникът казал:
– Както виждате, предишния човек във вас не е умрял. Той просто е бил припаднал и е дошъл на себе си от чаша с вода.

Майката пак е притеснена. Тези нейни синове, постоянно и устройват поредица порции от „радост“.
Виждайки, че големият ѝ син се мотае още в стаята си, му кресна:
– Петре, ако закъснееш за обяда, ще мълиш през цялото време.
Разбира се пак закъсня.
Той плахо повдигна очи и  едва каза:
– Мам …
– Нито дума повече!
Детето се опита да привлече вниманието ѝ:
– Там ….
Вече на предела на силите си тя го погледна заплашително, а гласът ѝ отекна като плесница:
– Мълчи!
След приключване на обяда, майка се обръща вече по-спокойно към сина си:
– Какво искаше да ми кажеш?
– Пълна тъпотия, – изригва като вулкан момчето. – В стаята брат ми пълни чорапите на татко с майонеза ….

Два часа след обяд. Слънцето немилостиво жареше всеки осмелил се да се покаже навън, а по-съобразителните са заели вече местата в близкото кафене.
Вратата на заведението се отвори и вътре пристъпи човек с табелка на гърдите: „Аз съм глух по рождение, купете си играчка от мен. Няма какво да ям.“
Той спираше пред всяка маса и поставяше пред учудените хора по някоя малка кукла, нескопосано изработена, напомняща на герой излязъл от филмите на ужасите.
Един от хората посегна, взе играчката пред него и когато глухия се обърна, за да събере парите оставена на останалите маси силно извика:
– Ох, счупи се!
Глухия рязко се обърна. Извикалият мъж се стресна, но успя да каже:
– Синко, ти си изцелен. Отивай да работиш!
Всички погледи се съсредоточиха върху „глухия“. Лицето му се  беше изкривено от яд, а в очите му се четеше злоба. Той се обърна към вратата и бързо се изнесе през нея.
На масите кимаха недоволно, осмисляйки случилото се. Малко след това започнаха и коментарите….

Американският художник Джон Кнут със своите 2оо хиляди двукрили асистенти създава прекрасни авангардни платна.
За да накара мухите да работят в областта на изкуството Джон в захарен сироп, с който ги храни,  добавя растителни пигменти.
След обилния обяд на двукрилите насекоми се предоставя платно.
На него остава част от трапезата с оцветителите. В резултат на това се оформя чудновата картина.
Погледнете, не е истински шедьовър!?

Хайде мигнете. Може би вашето зрение ви е изиграло лоша шега, навярно това е от подозрителните гъби, изядени на обед.

Или този пясък наистина има такъв ярко розов цвят!?

Да, наистина!

Своя цвят плажът дължи на малките частици от корали смесени с белия пясък.

Розовия плаж се простира по дължината на целия източен бряг на Harbour Island.

Ако това не е достатъчно да изберете Harbour Island за свой любим остров, то обърнете внимание на класическия небесно син наситен цвят на местните води.