Нека малко да поговорим за модата. Не е тайна, че някой жени по един или друг начин се интересуват от мода.
Четат лъскави списания, гледат предавания за модата и стила, копират образите на звездите, обсъждат с приятелките си, ходят по магазините.
Много е хубаво, когато хората искат да изглеждат красиво и отделят много време за външността си
Много жени следват сляпо модните тенденции, стараят се по всякакъв начин да прибавят към своя гардероб някоя от ултрамодерните вещи, без да се съобразяват с особеностите на своята фигура, възраст и други фактори.
Те не се замислят над това, че не всичко, което е модно е обезателно красиво.
Например, много жвни се подвеждат от неизмената популярност на някои тенденции от последните години, които не само не ги правят по-красиви, според мнението на мъжете, а ги лишават от сексуалността и привлекателността им.

В живота на много хора съществуват огромни гробища на мечтите, стремежите и талантите. И ние често го посещаваме, скитаме около надгробните плочи, четем надписите и датите, въздъхваме и скришом избърсваме сълзите си.
В края на крайщата, вие не забравяте всяка своя мечта, нейната усмивка, нейните очи, образ …. С всяка една ти си погребал и частица от себе си.
Защо умират мечтите? Вина за това има нашата нерешителност, страх, мързел, те убиват мечтите ни още в зародиш. Отчаянието, отсъствието на смелост, упоритост, признаване и неуважение към другите, убиват вече започващата да се оформя мечта. Може би често си казваме: „Защо не направиш нещо полезно, а не тези глупости?“
Всичко това е част от разбирането ми за „обективна реалност“. Всеки от нас може убедително и красноречиво да обясни, на първо място на себе си, защо не е направил това или онова, въпреки че е искал друго. Ти си объркан? Защото знаеш, че нещо  е умряло и то няма да се върне. Въпроса е, какво си направил, за да продължи то да  живее?
Околните не са виновни. Ключът се крие в нас.
Въпросът не е стрували си да го започна, имам ли способност за него, това полага ли ми се? Въпросът е, какво направих, за да разбера това и колко далече съм готов да отида, за да се осъществи мечтата ми?
Поставянето на цели, е като началото на път, но колко пътища сме извървели до края? Не твърдя, че трябва да се вкопчваме във всяка авантюра, но може би е време желанието да избягваме неуспехите да наделее над мотивацията за достигане на успех.

Точната дата на създаването на картината не е известна. Смята се, че тя е завършена около 1647-1651 години. Предполага се, че Веласкес рисува „Венера с огледало“ по време на посещението си в Италия, тъй като Инквизицията в Испания е забранила да се рисува голо женското тяло. Така  под влиянието на целомъдреният испански мироглед се  смята, че Венера е различна от италианската „Венера“. Тя е разположена с гръб към зрителя.
„Венера с огледало“ е единственият оцелял образът на голото женско тяло от Веласкес. В края на XVIII век тази картина е висяла в двореца на херцогинята на Алба, която по-късно послужила за вдъхновение за нарисуването на „Голата маха“. След смъртта на херцогинята я купил Годой, през 1813 г. била пренесена в Йоркшир.
През 1906 г. картината е купена от фонда на националните колекции – The National Art Collections Fund за Лондонската Национална галерия.
Интересна и страшна е историята на картината на Веласкес „Венера с огледало“. Тя не била в състояние да намери свой постоянен собственик. Хората, които са я купували, веднага след придобиването ѝ се разорявали, а някои умирали в ръцете на изнасилвачи и убийци. Трябва да се отбележи, че дори и музеите със страх се отнасяли към тази известната картина и рядко я излагали публично.
През 1914 г. картината е била повредена, от нахвърлилата се върху нея с нож, суфражетка Мери Ричардсън, но била напълно възстановена и се завърнала в галерията, където е и до днес.

Това се е случило през 1996 г. в Клирутор, в щата Флорида.
Незнайно откъде на стъклата на зданията на финансовата компания Семинол се появил образа на Дева Мария.
Видението преливало във всички цветове и не изчезнало даже тогава, когато някакви богохулници започнали да поливат изображението с вода.
Това е видяно от половин милион човека.
Никой от учените не могъл да даде обяснение на станалото.

Това е още една технология, която ни освобождава от ползването на очила при работа с компютърни монитори. В случая не става дума за проблем със зрението на потребителя, а за стереоскопичен ефект. За да се постигне това, преди да е трябвало да се използва специален аксесоар.
Но през последните години, все по-често започнаха да се появяват устройства, за които стереоскопични очила не са били необходими. Става дума за смартфони, телевизори и, разбира се компютърни монитори.
Тази технология се основава на факта, че една специална камера, вградена в екрана следи позицията на очите на потребителя, който седи пред компютъра. Тя прилага за всяко око отделно изображение. Заедно те ​​създават триизмерен образ.
Все пак, това е възможно само за екрани с висока степен на детайлност. Ето защо автостереоскопичните монитори са много повече, отколкото обикновените.