Благодарение на най-новите тенденции в модата, все по-трудно е да се определи къде е мъжкия отдел в универсален магазин и къде женския.
Снимката е красноречива. Няма нужда дори от коментар.
Не става въпрос за хомосексуализъм, а едно смесване, което стига до там, че не може да се определи, кое е мъжко облекло и кое женско.
„Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог“. И това не е случайно написано в Библията.
Резултата е налице. Да стигнем до там, че да питаме така облеченият пред нас човек: Мъж ли е или жена?

Освен защитно облекло и оцветяване на лицето, съществува още по-ефективен и евтин начин да скриеш лицето си от камера за видеонаблюдения, именно чрез светодиоди.
Работата е там, че почти всички фото и видеокамери, особено черно-белите, слабо виждат в инфрачервения диапазон. Това се прави специално, за да се подобри качеството на снимките в слабо осветени помещения, в сумрак и тъмнина. За да се убедите в това, достатъчно е да обърнете обектива на камерата към дистанционното, например, от телевизор и ще видите как то мига червено. С невъоръжено око, това излъчване не се регистрира.
Използвайки този принцип, може да се направи устройство, което да осветява лицето ви за почти всички фотоапарати и видеокамери. Достатъчно е да си купите евтин светодиод, 9 волтова батерийка и да ги закрепите на шапката си или на нещо друго, което покрива главата ви.
Околните хора абсолютно нищо няма да забележат, но за видеокамерите лицето ви ще се превърне в голямо ярко петно.
Въпреки това, с малко по-добра камера, този метод не работи.

Навярно много чужденци, които посещават нашата страна се изненандват на някои особености в нашия живот, но всеки народ си има свои традиции и обичаи.
Традиционното облекло на шотландските мъже е килт. То може да се носи, както с бельо, така и без него.
Въпреки това „истинските“ шотландци, особено войниците, съгласно традицията, трябва да надяват килт на голо тяло.
По-рано в полковете даже са се устройвали специални проверки. Офицер със специално огледалото поглеждал на войници „под полата“ и в случай, че откриел бельото го карал да го свали.

Още през 1961 г. контролът върху съзнанието е бил доста по-развит, отколкото някой би могъл да си представи. Имало е разработено устройство с кодово название RHIC-EDOM, което е могло да изтрие късата памет на човек, да изпрати до съзнанието послания и да го програмира по такъв начин, че човек да извърши убийство.
RHIC е акроним на Радиохипнотичен интерцеребрален контрол, а EDOM – съкращение на Електронно изтриване на паметта. Заедно двете устройства не позволяват човек да си спомни определени отрязъци от време, създават бели петна в спомените му и му се насаждат нови спомени без негово знание.
Освен всичко това, ако човек имая имплантант, той може да бъде подложен на почти непрекъснат контрол на съзнанието.
Звучи невероятно, но RHIC-EDOM или поне RHIC, може да се окаже съвсем малко, захранвано с батерия от устройство и да бъде носено като част от облеклото. Достатъчно е носещият го само да докосне жертвата, например да се ръкува с нея, за да я хипнотизира моментално и да предизвика загуба на памет.
Според някои изследователи точно това е ставало по време на някои случаи на отвличания от НЛО.

Закачалка е отдавна познат домакински прибори. Но нейната история е много по-кратка от историята на облеклото.
Първото споменаване на закачалки е през XVI век. Те са се появили във Франция и са били твърде обемисти със силно заоблени рамене. Смята се, че са били предназначени за военни униформи и дрехи на духовенството.
Дълго време дрехите са се съхранявали в специални сандъци, но в тях се слагали и бижута, запаси от храна и др. Да се намери нещо в такъв сандък е било проблематично. Не всяка кутия е имала отделения за по-дребни вещи.
До края на XVI век хората поумнели и започнали да слагат облеклото вертикално. Така се родил гардеробът. В него можело да се окачат дрехи на забити в него пирони.
Така се съхранявали дрехите до 1869 г, когато О. А. Нортон получил патент за „закачалка за дрехи“.
През 1903 г. Алберт Пархауз измислил закачалка от изкривен тел. Той бил обикновен работник в завод за проводници. Предприемчивият собственик на завода патентовал изобретението му, но самият изобретател останал работник до края на живота си.
Според друга версия закачалки за дрехи е изобретил студент в Бостанския университет Кристофър Кан през 1876 година.
През 1932 г. С. Хюлет започнал да използва картонени подложки при закачалките за дрехи. А през 1935 била приложена и по-долна лента за панталони. Това била идея на Елмър Д. Роджърс.
1935 е годината на раждане на закачалката, която днес е във всеки гардероб, за нея няма граници в разнообразието.
Закачалка може да служи като декорация в дома. Изящните закачалки перфектно се вписват в интериора на коридора и му придават изящество, особено когато се комбинират с други ковани предмети в обстановката.