Отдавна не бяха се виждали. Времето им бе отнело подвижността и посребрило косите им. Решиха да си побъбрят, но тъй като облаци забулваха небето и се канеше да вали, се приютиха в близкото заведение.

Седнаха на една маса и си поръчаха по чаша бира.  Спомените заваляха преди да рукне дъждът отвън.  Накрая стигнаха до тема, която бе посребрила част от косите им.

– Почти не познавам хора, които да нямат проблеми с брака, – изсумтя Ставри.

– За едни е проблем да се оженят, за други да се отърват от него, – засмя се Динко, като отпи малко от чашата си.

– Виж и днес се борим с отговорностите в брака, сакаш не се знае, кой е главата в семейството и кой трябва да се подчинява, – каза Ставри намусено.

– Знаеш ли колко се радвам, когато чуя, че двама са сключили брак и много ме боли, когато след години видя младоженеца с „новата му жена“, която представя като новата си приятелка, – въздъхва тъжно Добри. – И този хубосник между другото ми съобщава, че се е развел с жена си. Не си ли се питал, защо се появяват такива проблеми?

– Виж, днес трудно ще намерим връзка, която се основава на обич, – мрачно констатира Ставри. –  Станали сме прекалени егоисти, за да създадем такава връзка.

– Погледни днес младите хора, – махна с ръка Добри, –  какво търсят в партньора си? Те  не разбират, кой са те самите!

– Много е важно да имаш човек до себе си, който те обич. – продължи с разсъжденията си Ставри, – за да бъде наблизо, когато имаш нужда от утеха, подкрепа и помощ.

Добри не се стърпя и започна поучаващо:

– Чрез брака, човек се подлага на проверка. Открива какъв е.

Ставри заключи обопщаващо:

– Ако не уважаваш другите, не можеш да говориш открито и нямаш правилните ценности в живота, ще има много да патиш.

Дъждът беше спрял, а чашите отдавна стояха празни на масата. Двамата се надигнаха и се насочиха към вратата. Слънцето надничаше зад облаците, обсипвайки с лъчезарната си усмивка  окъпания град.

Поредният продукт на известната немска компания, специализирана в производството на оригинални мебели за дома и градината, предизвиква възторг със своята лекота и „въздушност“. „Плаващата“ гостна е набор от висящи меки мебели, които създават очарователна романтична атмосфера в стаята.
Световноизвестната немска фирма DeDon въведе първата в света „плаваща“ гостна, основната черта на която са „овесения“ дизайн с удобни столове и мека мебел. Стилният комплект от предмети на интериора е резултат от плодотворното сътрудничество между компанията и дизайнер Daniel Pouzet. Елегантна мебел във формата на оригинална люлка ще помогне за създаването на лека и наистина вълшебна обстановка.
Основната идея, от която се е ръководил Pouzet, в развитието на необичайни дизайн на столовете и канапета, е да се осигури на статични материали, като например дървото, повече динамика. По този начин, дизайнерът е дал лекота на доста големи елементи от интериора. Благодарение на ярките нюанси на тапицерията на стилни кресла и дивани, те изглеждат точно като висящи въздушни облаци.

Това е един от най-големите водопади в света. Широк е почти 2 километра, а височината му е 130 метра. Това е едно от най-красивите места на планетата. Намира се на границата между Замбия и Зимбабве. Потресаваща е красотата му и величествената гледка, която се открива пред туристите.
Огромно количество вода пада в тесен каньон. Облаци от водна мъгла се издигат нагоре.
Този невероятен водопад се намира в Южна Африка на река Замбези.
Всяка година тук идват хиляди туристи. Между тях се намират смелчаци, които рискуват да поплуват в страшния „басейн на дявола“. Това е езерце на върха на водопада е отделено от края на скалата.
Тази естествена скала забавя течението, но е безопасно за живота. Тук можеш да се къпеш по време на засушаването, когато нивото на реката пада до минималното. Тогава лежейки на края, можеш да се любуваш, как водата те връхлита и пада надолу.
Тези места се ползват с необичайна популярност сред тези, които обичат да „погъделичкат нервите си“.

Изследователи от Московския физико-технически институт успели да разрешат мистерията за появата на дъждовните капки.
В хода на изследванията учените разбрали, защо капките на дъжда достигат размерите си не за няколко дни, както се очаква, а за 10 минути.
Физиците наблюдавали зараждането на капките на дъжда в условия на турбулентност. Предмет на изследване е т.нар. клъстеризация – процесът на бързо натрупване на капчици, а нарастването на размера им става в районите между вихрите на въздуха. Според изчисленията, за растеж на капките от 1 до 100 микрометра ще са необходими стотици часове или дори дни, но в действителност дъждовните облаци се образуват много по-бързо.
Физиците изучавали кластеризацията в условия на турболентност не при обикновени условия, когата температурата навсякъде е еднаква, а при появата на малка разлика в температурата на облака, когато единият му край е по-нагрят от другия.
Изчисленията показали, че разликата в температурите, наблюдавани в реални облаци, са достатъчни, за да се ускори процесът на групиране хиляди пъти. Това помага да се обяснят валежите. При сблъсък капките се обединяват в по-големи капчици. Те растат постоянно при сблъсък между всеки две капки и в резултат на това времето на растеж от 1 до 50 микрона е намалена до 10 минути.

Франско-канадският художник Стивън Спазук сънувал сън, който в последствие определил дейността му за много години напред. Когато се събудил той съвсем ясно виждал как създава своите произведения. Изхвърлил моливите и четките и започнал да създава картините си с огън.
Тази техника е доста сложна и отнема много време. Ето защо голяма част от деня художникът прекарва в работното си ателие.
Неговите произведения се състоят от малки фрагменти, подобно на мозайка.
Вълшебството започва, когато художникът поднася пламъка на свеща към листа хартия. В този момент се образуват абстрактни форми, от които художникът буквално подрежда бъдещия образ. След това той дорисува образа със специални четчици и други инструменти.
Художникът си спомня, че е растял в много хармонично семейство, в атмосфера на любов и разбирателство. Като дете е бил плах и срамежлив. Прекарвал е много време гледайки естествения модел на дървената врата и движението на облаците през прозореца. Може би това е оформило удивителната му фантазия, която е спомогнала за създаване на такива шедьоври.