Доживял Матей до преклонна възраст. Никого не обиждал, с честен труд спечелил богатството си. Синовете му били вече възрастни и му помагали в работата.
Умрял старецът и душата му отлетяла пред вратите на рая. Дълго чакал, но вратата не се отваряла. Започнал да размишлява Матей какво е сбъркал. Припомнил целия си живот, но не намерил нищо лошо в него.
Накрая вратата се отворила и излязъл един ангел, който му казал:
– Твоето име го няма в книгата на живота, ти си виновен пред Бога.
– В какво? – попитал Матей изненадано.
– Ти си грешен пред децата си, – обяснил му ангелът, – не си им оставил нищо.
– Как нищо? – възмутил се Матей. – Цялото богатство и всичко, което притежавах им оставих, не е справедлив Божия съд.
Колкото и да му обяснявал ангела, Матей си стоял на своето. Тогава ангелът го взел и с него се спуснал към земята.
– Погледни, – казал Божият пратеник.
Погледнал Матей, синовете му ги няма. По-големият седи в затвора, защото убил брат си по време на делбата на имуществото. А най-малкият се скитал по света. Стопанството разрушено. Хамбарите празни. В къщата цари бедност. Дъщерята седи в дрипи, а около нея полуголи деца жално викат:
– Мамо, искаме да ядем! Дай да ядем!
– Виждаш ли, – казал ангелът. – Ти не си се погрижил за душите на децата си. Твоята грижа е била насочена към суетното и преходното.
Разбрал Матей вината си и признал праведността на Божия съд.
Вие можете да притежавате богатство, но не трябва да му позволявате, то да ви владее. Трябва да разберете едно важно нещо, че грижата за човешката душа е много по важна от всички материални облаги на този свят.