А смехът е и любопитство. Той е свободата на интелекта и не се води по общоприети обичаи. Сам анализира и достига до изводи, колкото и ненормални да изглеждат.
Не става дума за идиотския смях, а за смеха като способност да се издигнеш. От птичи поглед да погледнеш мърлявите житейски коловози и да прецениш реалните мащаби и същността на явленията.
След като си умреш от смях, защото, ако не си умреш от смях, ще трябва да си умреш от яд, от мъка или просто да си умреш. По избор.
Смъртта винаги е заемала почетно място в пантеона на Хумора.

Християнството не е само обичаи и традиции. То ни дава и по-ясна представа за нещата около нас. Много е важно, християнството да се възприема от хората, особено от политиците, не като нещо архаично, а като основа върху, която да изграждаме живота и дейността си.
Една от опасностите на съвременната цивилизация е възприемането на християнските ценности като нещо, което е имало място само в миналото.
Религиозната мотивация се задушава от новите „ценности“ на века, които не са свързани с християнските традиции.
Прогласява се една фалшива „свобода“ на личността. Разбирането за добро и зло е размито. Така обществото по-лесно се манипулира чрез информацията по медиите и финансовата зависимост.
Връзката с църквата и християнството се реализира на дело, като се защитават нравствените ценности в обществото.

Една от най-старите кулинарни рецепти в света е намерена при разкопките на гробницата на Тутанкамон. Оказало се, че любимото ястие на фараона се приготвя от яйца смесени с разтопен мед и поръсен с гроздов сок. Към получената смес се прибавяло подгряно вино, след което интензивно се бъркало. Към ястието се добавяли зърна от нар.
На идващите по египетската земя арабски завоеватели било забранено да ядат свинско и да пият вино. Древните египетски кулинарни традиции започнали да изчезват, а в същото време хубавата храна била подсилена с арабски рецепти.
Така любимата закуска на египтяните станала варения боб в кисел сос с подправки, билки и зеленчуци. Не по-малко харесвали и вегетарианския котлет от бобови зърна смесени с пържен лук. Тези ястия се поднасят за закуска и обяд, а вечерта египтяните си похапват здраво. Например гълъби ситно смлени препечени с каша. Тук развъждат гълъбите предимно за кулинарни цели. След гълъбите може да последва колбас от мляно говеждо месо с гарнитура от варен ориз и кебап с не мариновани шишчета. Вечерята завършва с десерт, който обикновено е различен, но почти винаги е направен от прекалено сладко тесто напоено с мед и посипано с настъргани ядки.
Всичко се изменя по времето на мюсюлманския празник Рамазан. През деня улиците на градовете и селата са почти празни. Магазините, ресторантите и кафенетата са затворени. Всички чакат с нетърпение залеза на слънцето, защото едва тогава могат да се нахранят, след като се помолят. Вечерята през празника продължава до сутринта. Тогава египтяните здраво ядат, ходят си взаимно на гости, щедро раздават храна на бедните. В ресторантите по това време има солидни отстъпки.
На сутринта египтяните отново пристъпват към поста и молитвата, вечерта отново ядене до сутринта. Празникът продължава цял месец.